10:42 / 12.10.2026
257
Посланиците на всички 27 държави членки през последните седмици провеждат поверителни срещи в Брюксел, на които разглеждат как европейските институции биха реагирали в случай на възможна голяма хибридна атака, при която биха могли да загинат множество хора, особено ако не е възможно веднага да се установи кой стои зад нападението. Срещите се провеждат в строго ограничен състав, без мобилни телефони и сътрудници. Според информация на брюкселското издание Politico, което се позовава на няколко дипломати и европейски представители, една от срещите е била специално посветена на сценарий за саботаж с голям брой жертви.
Не става въпрос за данни, че конкретно нападение е непосредствено подготвяно, а за стремеж ЕС предварително да определи как да реагира, ако такова събитие наистина се случи.
Причина за тревогата е поредица от инциденти, които през последните месеци засегнаха европейска инфраструктура, транспорт и военни обекти. Особено безпокойство предизвика събитие от 4 август на германското летище Лайпциг-Хале, където бе открит дрон, оборудван с експлозив. В началото на септември Германия приписа отговорността за опита за саботаж на Русия. Според оценката на европейски представители нападението е можело да предизвика големи материални щети и човешки жертви.
Това събитие се присъедини към по-ранни опити за саботаж на международния въздушен транспорт. През юли 2024 г. запалителни устройства бяха скрити в пратки, преминаващи през европейски логистични центрове.
Пакетите се възпламениха в Германия, Полша и Великобритания, а международното разследване на правосъдните и полицейските органи на пет европейски държави, координирано чрез Евроюст (с участието на Германия, Полша, Литва, Нидерландия и Великобритания) и с оперативната подкрепа на Европол, свърза заподозрените с руското военно разузнаване. Особена опасност е представлявала възможността някое от устройствата да се задейства по време на полет.
В Полша също бяха регистрирани саботажи на железопътна инфраструктура, както и пожар в комуникационно съоръжение, използвано за връзки с Украйна.
Полските власти приписват някои от инцидентите на руски действия, докато за други отговорността все още не е окончателно установена. Най-новата тревога бе предизвикана от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, недалеч от българския бряг, след които изчезнаха членове на екипажа на потънал кораб. Украйна обвинява Русия за атаките, докато българските власти заявяват, че произходът на дроновете все още не е надеждно установен.
Европейските представители предупреждават, че честотата и опасността от подобни операции увеличават вероятността да се стигне до човешки жертви. Директорът на Европейския център за противодействие на хибридните заплахи Тейя Тилканен изтъква, че използването на все по-опасни средства увеличава вероятността някой да загинат - нарочно или случайно.
Затова Брюксел разглежда възможността за спешно изпращане на експертни и интервенционни екипи в атакуваната държава, бързо освобождаване на европейски финансови средства и съгласувано информиране на обществеността. Целта е да се избегнат объркване и взаимно противоречащи си реакции в първите часове след евентуално нападение.
Същевременно някои държави членки смятат, че по този начин ЕС би могъл да навлезе в правомощията на НАТО, който отговаря за колективната отбрана. Защото се поставя въпросът кой би оценявал произхода на нападението, кой би вземал решение за отговора и дали саботаж с голям брой жертви би могъл да бъде разтълкуван като оръжено нападение.
Във връзка с това се подготвя и нова европейска стратегия за сигурност, чието представяне е предвидено за началото на ноември. Тя трябва да обхване и нов протокол за спешно реагиране на заплахи за сигурността, заедно с по-добро съгласуване на дейностите между ЕС и НАТО. Една от възможностите е по-ясна разпределение на задачите, според което НАТО би отговарял предимно за военното възпиране и обмен на разузнавателни данни, а ЕС — за цивилния отговор и помощта за засегнатите държави. ЕС вече разполага с механизми за отговор на хибридни заплахи, които обхващат кибератаки, саботажи, дезинформация и намеса в избори. Съветът на ЕС през март тази година призова за тяхното по-нататъшно укрепване. Все пак нападение с жертви би отворило и въпроса за прилагането на член 42.7 от Договора за ЕС, който предвижда взаимна помощ за държавите членки, станали обект на оръжена агресия. Тук също съществуват разногласия. Тази разпоредба досега е задействана само веднъж — по искане на Франция след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г. Евентуалното ѝ прилагане в случай на хибридно нападение би било изключително сложно, ако отговорността на извършителя не може да бъде доказана веднага.
Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас наскоро обвини Русия, че с хибридни операции из цяла Европа поставя човешки животи в опасност.
Германският канцлер Фридрих Мерц също предупреди за нарастващата опасност от саботажи, дронове и кибератаки, докато германските разузнавателни служби говорят за руска "сянка на войната“.
Москва отхвърля обвиненията, че организира хибридни атаки срещу европейски държави. Руските власти отричат съпричастност към саботажите, които им се приписват, и отхвърлят твърденията, че възнамеряват да нападнат членки на НАТО. Руската страна същевременно обвинява западните страни, че с разпространяването на страх от руска заплаха оправдават засилването на военното си присъствие и продължаването на конфронтацията с Москва.
