19:20 / 30.06.2025
3209
На 21 юни започна сеизмогенна активност в префектура Кагошима, Южна Япония. Роят земетресения беше съсредоточен западно от островите Токара, част от архипелага Рюкю. През началните три денонощия земетръсната активност беше представена от 22 масово усетени труса с магнитуд над 4; четири от тях бяха с максимална сила, съответстваща на магнитуди 5.0-5.3. Активността се разви на дълбочини 10 до 30 километра. Това съобщава за "Фокус“ Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).
В неделя 29 юни, само в продължение на 12 часа в същия регион са регистрирани осем земетресения с магнитуд 4 и по-голям. Двете най-силни земетресения сред тях са с магнитуд 5.4 (в 10:15 местно време) и 5.2 (6 часа по-късно). Дотук сведенията са според оповестеното в земетръсния каталог на Европейския център.
Какво намираме в материалите на Японската национална агенция?
За 29 юни Агенцията предлага 36 земетресения с магнитуд 3.0 и по-голям (17 в каталога на Европейския център), като само шест от тях са с магнитуд 4 и по-голям. Магнитудите на двете най-силни земетресения са оценени последователно във времето на 4.7 и 5.1.
На какво се дължи голямата разлика в магнитудните оценки на земетресението, станало в 10:15 локално време, предложени от Европейския (магнитуд 5.4) и Националния център (магнитуд 4.7)?
Европейският център оценява магнитудите на двете събития при еднаква предположена дълбочина от 10 км. Националната агенция различава дълбочините – по-слабото земетресение е заложено на по-малка дълбочина. Една и съща максимална интензивност е логичното заключение.
Какво става в полето на въздействията?
Европейският център не представя карти на териториалното разпределение на интензивности и за двете земетресения.
От картите с оценки на сеизмичната интензивност в селища по островите Токара, съставени в Националната агенция на Япония, резултатът е: усещанията при земетресението с магнитуд 4.7 се разпростират до 175 километра от епицентъра, а при земетресението с магнитуд 5.1 – до 150 километра. Тук разпределенията на сеизмичната интензивност противоречат на хипотезата за дълбочините на източниците. Естествено е да се даде предимство на съотношенията между наблюденията на интензивността.
Следва, че магнитудът на първото по време от коментираните земетресения би трябвало да е подценен в Японската земетръсна служба. Възможен резултат в случай на напрегната обстановка, създадена от роев характер на сеизмогенен процес с голяма честота на събитията.
