Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Глобалната политика не изглежда особено кооперативна в момента, но кои държави биха могли действително да се изхранват самостоятелно, ако цялата международна търговия с храни бъде спряна?

Изследователи от Университета в Гьотинген в Германия и Университета в Единбург анализираха данни за производството на храни от 186 държави. Резултатите разкриха, че Гаяна е единствената страна, която може да бъде напълно самодостатъчна във всичките седем ключови хранителни групи, върху които се фокусира проучването.

Китай и Виетнам бяха на следващите места, произвеждайки достатъчно храна, за да задоволят нуждите на населението си в шест от седемте категории.

Само една от седем страни достига квотата в пет или повече хранителни групи, докато повече от една трета са самодостатъчни в две или по-малко групи. Шест страни – Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен – не успяха да постигнат самодостатъчност в нито една хранителна група.

Дори при малко по-малък обхват, икономическите съюзи, съставени от множество държави, показват сходни модели.

Съветът за сътрудничество в Персийския залив в Близкия изток например постига самодостатъчност само по отношение на месото, докато съюзите в Западна Африка и Карибите постигат самодостатъчност само за две групи. Нито един икономически съюз не произвежда достатъчно зеленчуци, за да изхрани цялото си население, пише sciencealert.com.

За да запълнят празнините и да задоволят хранителните нужди на населението си, повечето страни разчитат на търговията. Много от тях обаче все още зависят от един-единствен търговски партньор за над половината от вноса си, което ги прави особено уязвими на пазарни сътресения.

Поддържането на разнообразни търговски мрежи между държавите и регионите е от решаващо значение за бъдещите доставки на храни , казва екипът. Взаимните тарифи вероятно не помагат.

"Международната търговия с храни и сътрудничеството са от съществено значение за здравословното и устойчиво хранене. Силната зависимост от внос от отделни държави обаче може да направи нациите уязвими“, смята Йонас Щел, икономист в университета в Гьотинген.

"Изграждането на устойчиви вериги за доставки на храни е наложително за осигуряване на общественото здраве“, заяви той.