11:56 / 08.06.2026
5194
Деветте ядрени сили – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – продължиха да модернизират ядрените си арсенали през 2025 г. Повечето от тях са разгърнали нови ядрени системи или платформи, способни да пренасят такъв тип оръжие, се посочва в годишния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI), публикуван на 8 юни.
От общия световен запас от приблизително 12 187 бойни глави към януари тази година около 9 745 са били в готовност за евентуална употреба. От тях около 4 012 са разположени на ракети и самолети, а между 2 100 и 2 200 балистични ракети са поддържани във висока бойна готовност. Практически всички те принадлежат на Русия и САЩ.
След края на Студената война унищожаването на стари бойни глави в САЩ и Русия надвишаваше производството на нови, поради което световните запаси ежегодно намаляваха. Анализаторите от СИПРИ обаче заявяват, че в най-близки години тази тенденция ще бъде прекъсната: разоръжаването се забавя, а разгръщането на нови системи се ускорява.
Старшият научен сътрудник в института Ханс Кристенсен подчертава, че ядрените държави все по-често оставят на заден план или изцяло игнорират ангажиментите си за разоръжаване, което подклажда надпреварата във въоръжаването. Директорът на СИПРИ Карим Хагаг предупреди, че опасността нараства поради технологичния напредък, разпадането на системата за контрол над оръжията и геополитическата криза, която поставя под съмнение самата логика на ядреното сдържане.
Ситуацията в САЩ и Русия
Русия и САЩ контролират около 83% от световните запаси от ядрени бойни глави. През 2025 г. военните им запаси останаха стабилни, но мащабните програми за модернизация ще увеличат арсеналите им в бъдеще.
През 2025 г. изпитанията на руската ракета "Сармат“ завършиха с провал, като върху програмата за модернизация повлияха както западните санкции, така и огромните разходи за войната в Украйна. В същото време обаче крилатата ракета "Буревестник“, след поредица от предишни неуспехи, премина успешно изпитания на разстояние над 14 000 километра.
Освен това Русия започна да изгражда в Беларус база за ракетите "Орешник“, каквато през май 2026 г. беше използвана срещу Украйна в неядрен вариант. Прогнозираното по-рано от САЩ рязък скок в броя на нестратегическите бойни глави в Русия не се състоя, но в бъдеще нейният арсенал ще нарасне заради разполагането на по-голям брой бойни глави на една ракета. Изтичането на договора СНВ-3 (Нов старт) през февруари 2026 г. допълнително засили несигурността.
Американската програма за модернизация също страда от проблеми с планирането и недостиг на средства, което крие риск от закъснения и оскъпяване. Ситуацията се усложнява и от намерението на Доналд Тръмп да изгради система за противоракетна отбрана "Златен купол“ на стойност 1,2 трилиона долара. Увеличаването на арсенала на САЩ е възможно чрез активиране на консервирани пускови установки и добавяне на нестратегически оръжия в отговор на действията на Китай.
Арсеналът на Китай и реакцията на Европа
Ядреният арсенал на Китай наброява около 620 бойни глави, като Пекин го разширява по-бързо от всяка друга държава в света. До януари 2026 г. КНР е разположила стотици ракети в три големи шахтови района в северната част на страната и изгражда още 30 шахти на изток. Дори ако до 2030 г. Пекин надхвърли прага от 1000 бойни глави, това ще представлява едва една четири от запасите на САЩ или Русия.
На този фон Европа се стреми да укрепи своя ядрен щит. През март 2026 г. френският президент Еманюел Макрон обяви увеличение на френския ядрен арсенал и засекретяване на точните му размери. Франция вече води преговори за ядрено сътрудничество с Германия и Великобритания. Редица европейски държави, включително Германия, изразиха през 2025 г. желание да допълнят ядрените механизми на НАТО със сходни споразумения с Париж и Лондон.
Великобритания от своя страна реши да закупи 12 изтребителя F-35A, които да бъдат въоръжени с американски ядрени бомби. С това Лондон ревизира решението си от 90-те години на миналия век за пълна денуклеаризация на Кралските военновъздушни сили.
