Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Дарел Кимбъл, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията, заяви днес, че предложението на руския президент Владимир Путин  да продължи да се придържа към ограниченията по договора за ядрено сътрудничество (СТАРТ) , ако САЩ отвърнат със същото, е положителна стъпка, предава РИА Новости.

В понеделник, 22 септември, Путин заяви, че Москва е готова да продължи да се придържа към ограниченията по новия договор СТАРТ за още една година след изтичането му 5 февруари 2026 г. Руският лидер посочи, че стъпките за придържане към ограниченията по новия договор  ще останат ефективни още 12 месеца, ако САЩ отвърнат със същото.

"Това е положителна стъпка, подкрепена от много от нас. Като се съгласят да не превишават съществуващите ограничения за стратегически ядрени оръжия, те биха могли да намалят напрежението, да предотвратят скъпоструваща надпревара във въоръжаването, която никой не може да спечели, да създадат дипломатически лост за ограничаване на натрупването на арсенали от Китай и да спечелят време за преговори по по-широк и по-траен договор“, каза източникът пред агенцията.

СТАРТ е договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, тоест – на ракетите с далечен обсег, оборудвани с ядрени бойни глави. Първият договор СТАРТ беше подписан през 1991 от Буш и тогавашния съветски президент Михаил Горбачов и влезе в сила през 1994 година. От днешна гледна точка трябва да се припомни още нещо много важно за този договор: освен Беларус и Казахстан, в допълнителния протокол към договора и Украйна пое ангажимента да предаде на Москва всички ядрени оръжия от съветско време, разположени на нейна територия. Днешното украинско ръководство най-вероятно горчиво съжалява за това решение.

СТАРТ-II 

За разлика от СТАРТ-I, СТАРТ-II не влезе в сила лесно. Заради военната намеса на САЩ в Косово и в Ирак, както и заради източното разширяване на НАТО, напреженията между Москва и Вашингтон отново се засилиха. В крайна сметка Русия постави едно условие, за да ратифицира СТАРТ-II: да остане в сила Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 година.

Независимо от това и Москва и Вашингтон не изгубиха интереса си към едно стратегическо ядрено разоръжаване. През 2002 година в Москва беше подписан договор, който ограничаваше броя на ядрените бойни глави до максимум 1700-2200 броя за всяка от двете държави. 

Накрая дойде ред и на последното споразумение СТАРТ-III, което влезе в сила през февруари 2011 и всъщност е валидно и днес.

То официално задължава двете държави да ограничат ядрените си арсенали до максимум 1550 бойни глави, ядрените носители – междуконтиненталните ракети, подводниците и самолетите-бомбардировачи – до максимум 800 бройки. Двете страни имат право на инспекции, за да се уверят, че насрещната спазва договора. За последно през 2021 година Путин и Байдън удължиха договора до 2026 година.

Този договор е единственото оцеляло двустранно споразумение между САЩ и Русия за ядрено разоръжаване.

През 2019 година Доналд Тръмп прекрати едностранно Договора за забрана на наземно базираните ракети със среден обсег на действие, а през 2020 година и договора "Открито небе“, който позволяваше насрещни разузнавателни полети като мярка за укрепване на доверието.