На 19 декември правителството на САЩ официално публикува карти, илюстриращи разширяването на териториалните претенции към големи площи от континенталния шелф в Северния ледовит океан, Атлантическия океан, Берингово море, Тихия океан, както и две зони в Мексиканския залив и близо до Марианските острови. Взети заедно, ние говорим за едностранни претенции за суверенитет върху площ от приблизително един милион квадратни километра морско дъно. Най-значимите последици ще засегнат спорната и стратегически важна Арктика, където претенциите на Вашингтон ще му позволят да контролира огромни количества минерали и енергийни ресурси, пише Military Watch Magazine в материал, представен в две части без редакторска намеса от "Фокус“.

Втора част:                           

МиГ-31 носи почти цялата отговорност за безопасността на Арктика сред всички бойни самолети на руските ВКС. Днес това е най-големият, най-бързият и най-високо летящият изтребител прехващач в света. Неговата крейсерска скорост от над 2,3 Маха е несравнима: на F-35 по принцип липсва способността за свръхзвуков крейсерски полет, а F-22 достига скорост от около 1,5 Маха. МиГ-31 може да използва всичките си въоръжения в космоса на височини над 21 000 метра (а според някои източници - около 25 000 метра), а по обсег превъзхожда всеки от американските самолети от пето поколение, разположени в региона с повече от 50%.

Освен скоростта, тавана и мощния набор от сензори, МиГ-31 има много висока товароподемност, което позволява на самолета да носи ракети въздух-въздух Р-37М като основно въоръжение, с втора в света след китайските аналози далекобойност от 400 км и скорост от 6 Маха и бойна глава с тегло 60 кг. С повече от два пъти по-голям обсег от американските ракети въздух-въздух, Р-37М прави МиГ-31 оптималния самолет за неутрализиране на помощни средства, включително танкери и платформи AWACS, жизненоважни за западните въздушни операции в региона.

Въпреки че Р-37М не е в състояние да атакува стелт самолети като F-22 и F-35 на дълги разстояния без данни за насочване от средства по-близо до непосредствената цел, включително наземни С-400, ракетата се оказа много ефективна срещу цели без стелт и беше успешно използвана в украинския театър на военните действия срещу изтребители на ВСУ.

МиГ-31 може да използва и по-стари ракети Р-33, които са подходящи за прехващане на крилати ракети, включително такива с висока свръхзвукова скорост или намалена ефективна радарна разсейваща повърхност, което е демонстрирано неведнъж по време на многобройни учения. В същото време повече от две десетилетия "Лисогон“ остава единственият тактически боен самолет, който осигурява защита срещу крилати ракети. Този самолет беше първият в света, който можеше едновременно да атакува цели в космоса и на много ниски височини, и запази това отличие в продължение на десетилетия. Всичко това го прави оптимален избор за защита срещу няколко вида ракети и по този начин ключов фактор за сигурността на руските позиции в целия регион.

В средата на 2010 г. руските въоръжени сили възстановиха повече от дузина военни летища в Арктика, включително авиобаза Рогачево на архипелага Нова Земля, авиобаза Нагурское на архипелага Земя на Франц Йосиф и летище Котелни на архипелага Новосибирски острови. След това в началото на 2020 г. руският флот увеличи предното си разполагане на МиГ-31 в Арктика, а МиГ-31 на Тихоокеанския флот, наскоро модернизирани до стандарта МиГ-31БМ, от известно време са базирани постоянно на летище Анадир на полуостров Чукотка в Далечния север в регион, споделящ морска граница с Аляска.

И два месеца преди американските военновъздушни сили да разположат бомбардировач B-1B на норвежкото летище в Будьо - макар и не постоянно, а временно, Северният флот обяви собственото си предно разполагане на МиГ-31БМ в авиобаза Рогачево, т.к. в резултат на което самолетите се появиха зад полярния кръг по-рано. Но въпреки огромните възможности на модернизираните прехващачи МиГ-31 техният брой остава много ограничен и никой друг клас изтребители-прехващачи няма значително присъствие в региона.

Въпреки че от много години се очакваше, че разширяването на други руски съоръжения в Далечния север, включително авиобазата Нагурское, ще доведе до по-широко предно разполагане на МиГ-31БМ и евентуално ударни изтребители Су-34М или МиГ-31К, Като основна пречка за това се смята ограниченият брой налични авиационни единици. Перспективата, че руският флот или военновъздушните сили ще създадат един или дори няколко нови полка МиГ-31 (отчасти в отговор на разширяването на американските териториални претенции в Арктика и отчасти на присъединяването на Финландия към НАТО) остава много вероятна.

Въпреки че ескадрилите МИГ-31БМ все още се считат за най-боеспособните в руската служба, формирането на първите изтребителни полкове Су-57 през следващите години може да доведе до предпочитание в Арктика към самолети от пето поколение с много по-голям обсег на действие и по-ниска оперативна разходи. Съществени фактори в полза на подобно решение са способността на Су-57 да носи по-модерна миниатюрна модификация на ракетата Р-37М ("изделие 810“), както и забавянето на разработката на наследника на МиГ- 31 по програма ПАК ДП. Националният приоритет за Арктика със сигурност ще означава, както в случая със системите за противовъздушна отбрана С-500, че тук ще се проведе и едно от първите широкомащабни разполагания на Су-57.