Румънците гласуват на парламентарни избори, докато в страната цари смут след първия тур президентската надпревара
©
На парламентарният вот ще бъдат избрани ново правителство, министър-председател и ще се определи състава на 466-членния законодателен орган на страната. По данни на румънската Централна избирателна комисия до 11:00 часа местно време (също като българското) са гласували 2,2 милиона души - около 12,5 % от имащите право на глас.
Законодателният вот се провежда седмица след първия тур на президентската надпревара, в която най-много гласове спечели 62-годишния Калин Джорджеску. Той трябва да се изправи срещу реформаторката Елена Ласкони от партията "Съюз за спасение на Румъния“ (USR) на втори тур на 8 декември.
Успехът на Джорджеску, който мнозина отдават на бързото нарастване на популярността му в социалната мрежа TikTok, предизвика протести в цяла Румъния. Те са организирани от хора, които се противопоставят на негови предишни изказвания, възхваляващи румънските фашистки лидери и руския президент Владимир Путин и го определят за "заплаха за демокрацията“.
Много наблюдатели смятат, че резултатът от президентските избори показва рязко изместване от основните румънски партии към по-популистки антисистемни партии, чиито гласове са намерили почва в условията на висока инфлация, високи разходи за живот и забавяща се икономика.
Въпреки че в миналото двете основни опозиционни партии в Румъния са доминирали в посткомунистическата политика, "Социалдемократическата партия“ (PSD) и "Националнолибералната партия“ (PNL) сформираха през 2021 година необичайна коалиция, която става все по-нестабилна. Малка етническа унгарска партия излезе от кабинета миналата година след спор за разпределение на властта.
След като гласува, настоящият министър-председател Марсел Чолаку заяви пред медиите, че румънците "трябва да изберат между стабилност и хаос“.
"Днес е много важен ден за всички нас, за да останем на нашия европейски и северноатлантически път“, заяви той. "Това е най-важният избор, който трябва да направим днес“.
Джорджеску коментира пред медиите, че е гласувал, "за да може доброто да надделее над злото“.
"Гласувах за мир, а не за война, за уважение, за пълна политическа отговорност посветена изцяло на румънския народ“. "Гласувах за Румъния, заедно с Румъния, завинаги за Румъния“, добави той.
Въпреки че президентът в страната има значителни правомощия за вземане на решения в области като: националната сигурност и външната политика, министър-председателя е начело на правителството.
Последните проучвания сочат, че първите три партии в надпреварата в неделя ще бъдат PSD, крайно десният "Алианс за единство на румънците“ и PNL.
Сред по-малките партии, които може да не преминат прага от 5 % за влизане в парламента са: проевропейската реформаторска партия REPER и либерално-консервативната "Сила на десницата“. Някои прогнозират, че крайнодясната националистическа партия S.O.S Romania и наскоро създадената "Партия на младите хора“, която подкрепя Джорджеску могат да преминат прага.
Радослав Велков