Украйна се опитва с всички средства да подсили армията си на фона на умората от конфликта, пише Reuters.

Украинците трябва да се примирят с перспективата за много по-продължителен и скъп конфликт, отколкото са очаквали. А някои вече признават, че няма гаранции за победа.

Широко рекламираната лятна контраофанзива на Киев все още не е довела до решителен пробив.

Киев разчита на десетки милиарди долари оръжейни дарения от Съединените щати и други съюзници, но доставките на артилерия намаляват и западните правителства са все по-хладни относно поддържането на предишните нива на подкрепа.

Нещо повече, тази есен съпругите и роднините на украинските военни започнаха кампания, в която беше изпратена петиция до Зеленски и се проведоха протести в градове, включително Киев, въпреки действащото военно положение в страната. Целта на тази акция е ограничаване срока на служба на мобилизираните.

Подобни протести, както отбелязва изданието, бяха немислими преди година, когато моралът в страната рязко се покачи, след като Киев си върна част от териториите. Но кампанията подчертава трудния избор, пред който са изправени военните плановици на Киев: опитвайки се да запазят новобранците въпреки постоянните загуби, като същевременно държат достатъчно голяма работна сила, за да поддържат разрушената икономика.

Освен това, ако през март 2022 г. имаше опашки от доброволци във военните служби, сега няма опашки, а процесът на набор обикновено се провежда извън обществения поглед. Служителите на военната служба за регистрация и записване вече спират мъже по улиците, в метрото или на контролно-пропускателните пунктове и раздават повиквателни. И в социалните мрежи се появяват видеоклипове, в които служители на военната служба заплашват или влачат със сила хора, които искат да изпратят в армията.

Както отбелязват някои социолози, в Украйна настъпват по-мрачни настроения. В същото време изследователите цитират данни от проучване, показващи намаляване на доверието в украинското правителство, въпреки че собствените рейтинги на Зеленски остават високи, въпреки лекия им спад.

Така, според изпълнителния директор на Киевския международен институт по социология Антон Грушецки, доверието в правителството и парламента е спаднало през годината съответно от 74% на 39% и от 58% на 21%.