През изминалите дни под камерите и обективите на поканените журналисти новите варвари – с боядисани в розово коси, или въобще бръснати нула номер – поливаха с доматена супа, размазваха картофено пюре или просто се опитваха да залепят главите си, или по-скоро онези части от тялото, които ядат, по платната на Ван Гог (в Лондон розовокосите вандали избраха за жертва "Слънчогледите“), Клод Моне (в Потсдам публично издевателстваха над "Купа сено“ на известния френски импресионист), в Кралската галерия в Хага решиха да опозорят - и също публично, разбира се, Момичето с перлена обица на Вермеер, пише РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.

Осквернители и осквернителките едва ли независимо са избрали какво точно да подложат на тормоз: знаейки нивото на естетическо образование на неоевропейските червеногвардейци, е много трудно да си представим, че те са наясно кои са Ван Гог и Моне, да не говорим за Вермеер.

Затова няма да е излишно да предположим, че всички тези розовокоси марионетки се контролират от хора, които знаят, разбират стойността на тези произведения на изкуството и, съвсем не се шегуваме, може би самите те колекциониращи такива произведения.

Преди хепънинга всички вандали облякоха - в тази среда така правят - тениски с надпис "Stop Oil". Защото днес варварството винаги или почти винаги се ръководи от зелена програма.

И какво мислите?

Поръчител на вандалската акция, поне тази в Националната галерия в Лондон, е наследницата на милиардите на Джон Пол Гети, основател на петролната компания Getty Oil.

По-късно самата Айлийн Гети косвено призна, че именно тя, от милиардите на дядо си, разбира се, спечелени от него от петрол, което е още по-естествено, финансира подобни събития. Изобщо всичко свързано с климата. Изменението на климата и борбата за околната среда.

Между другото, зад бързото изкачване до 15 минути слава на вече позабравената Грета Тунберг, зад всички тези климатични стачки на учениците в петък, когато чупеха бутилки с мляко в магазините, рязаха гумите на камионите с гориво - зад всичко това стояха, стоят и ще стоят петролни милиарди.

Айлийн не действа сама, а с приятелка, с жена от същия социален кръг и същото ниво на доходи, също получени от петрол - името на приятелката е Ребека Рокфелер. Също наследница, но вече на милиардите от Standard Oil.

Въпреки че няма видими щети по платната, повредите, нанесени на поне едно от тях, Купите сено на Моне, могат да бъдат оценени на петцифрени цифри. Микропръсканията могат да проникнат през рамката и днес реставраторите не могат да гарантират, че няма да доведат до процес на гниене.

Ако има метафора за бавното, но сигурно унищожаване на европейската култура от ръцете на самите европейци (но, подчертаваме, с американски пари), то ето я. Пред всички нас. Пред целия свят. Не този, който нарича себе си "цивилизован" и където тази дума се отнася изключително до всепозволеността на завистливите невежи, а от света, в който съществуват ред, култура и йерархия.

Има свят, който решава за свое собствено удобство да разруши бариерите, които разделят това, което е възможно от това, което не е, и това, което е праведно от това, което е грешно. Има свят, който също разрушава бариерите, които разделят семейството и неговите основи, заменяйки всичко това с "coliving“ и други партньорства, и има свят, който се стреми да защити реда на нещата и статуквото, което културата не само поддържа културата, но е и нейна основа.

И тези светове се бият днес.

Атаката срещу шедьоври не е единично действие. Не е отделен прецедент. Това е един от начините да се води война на унищожение. Просто фронтът минава по различни линии и битките се водят по различни правила.

Всъщност става въпрос за едно и също нещо - с вандализъм, с опит за унищожаване на ценностите в обществото (харесвате или не харесвате думата "основи", но нейният корен и семантика са да държи и да помогне да се запази традиционният ред на нещата, независимо на новомодните тенденции и всякакви "ветрове" на промяна"), с налагането на дневен ред, който трябваше в крайна сметка да унищожи обществот - беше подготвен за Русия.

Ако си спомним най-впечатляващото от тази поредица от събития, то това без съмнение е историята на измамниците от Pussy Riot и опита им да организират, по собствените им думи, "пънк молебен“ в православна катедрала.

Целта е абсолютно същата като на сегашните европейски вандали – десакрализирането на ценностите. Светски или религиозни.

Няколко десетилетия преди това цялата история на страната ни беше подложена на десакрализация - между другото, от нашите собствени ръце и собствени дела.

И точно това беше десакрализацията, когато съзнателно се унищожаваха всички постижения - между другото, без значение материални, духовни - пробиви в културата, научно-технически открития, социални завоевания.

Всичко, абсолютно всичко – чохом – беше обявено за резултат от "насилие и робско съзнание, зад което стоеше тоталитарна държава“.

В продължение на няколко години, от всяка ютия и от всяка страница на вестник и списание, от телевизионните екрани (да припомним, че тогава нямаше джаджи и други медии), на обществото, социума, нацията почти денонощно се обясняваше, че миналото ни е отвратително. Всичко. Че всички сме виновни, че всички сме отговорни за някакви "абсолютни зверства“. Основата, върху която стоеше страната, тоест системата от идеи и ценности, нейната история - изобщо всичко, което по някакъв начин беше свързано с миналото, беше извадено, както се измъква табуретка изпод краката на някого който е осъден на обесване.

Страната също беше осъдена. И хората, които живееха в нея.

С гигантско усилие на волята и мускулно напрежение осъденият успя да се измъкне от примката. И много бавно, много постепенно той започна да изчиства омазаното с мазут минало. Отне почти десетилетие и половина. И, което също е важно, това почистване продължи и в момент, когато те така или иначе пречеха.

Така или иначе говореха и за това, че целият СССР е страна на уплашени роби.

Междувременно Русия, поела всички съветски дългове, прие като дълг да си върне както неизкривената история, така и постиженията, неопетнени от разни розовокоси неоевропейски червеногвардейци.

Предметът на сегашното удивление на колективния Запад е запазването на паметта на руснаците. А това означава запазване на нашите традиции.

И първата от тези традиции и основната е способността за защита. На родината. И тези, които смятате за семейство. Способността да дарявате. Благосъстоянието. Е, това е най-лесното. Но и живота. Това е по-трудно, разбира се.

Способността да се помнят жертвите и да се пази паметта им. И това също е нещо, което не сме забравили.

Розовокоса Европа, радостно поливаща с доматена супа платната на художника, платил в много отношения с живота и кръвта си за правото да рисува каквото иска и по начина, който смяташе за единствено възможен за себе си, всъщност унищожава подвига в своята култура и колективна памет на саможертва. Заради идеята.

Плешивата Европа, залепвайки мястото, което яде, върху платното на Вермеер (малко повече от три дузини платна на родения в Делфт са оцелели в света), отрича правото на защита не само на шедьовъра, но и защитата на всичко, което теоретично би трябвало да й е скъпо.

Но дори гардовете, които според длъжностната си характеристика трябваше да действат грубо срещу нарушителите, бяха объркани. Ако вандалите се извият в овнешки рог, това няма ли да се приеме като "нарушаване на човешките права" или като "непропорционална агресия"?

Европа, забравила, че интересите на защитата на страната и обществото не могат да не стоят по-високо от защитата на прословутите "права на личността“, също се ухили на Русия, защото видя как неусетно за тях, за всички европейци, се роди една нация в нашата държава.

И не в блясъка на витрините. И не в потреблението. И не в модата.

И фактът, че руснаците, тези, за които руската култура е родна, независимо от етнически произход и място на раждане, успяха да се преродят.

Като нация. Спазване на ценностната система. Да я спасят. И не се продаде за стъклени мъниста, дантелени бикини и продукти за женска хигиена.

Самият опит за "анулиране“ на руската култура е жалкото отмъщение на губещите. Те смятаха, че десетки милиони ще се продадат за "европейските блага“, а в резултат получиха раждането, или по-скоро възраждането, на руската нация.

Днес, разбира се, те ще продължат да крещят за "робство и насилие", но това е така, ариергардните ревове на губещите.

При нас, при Русия и точно днес всичко е напред.

У тях  - в най-добрия случай - ако платната на Ван Гог, Вермеер и Моне не са проядени от мухъл. Но и тук сме готови да подкрепим и помогнем на европейците, дори и на розовокосите, да възстановят шедьоврите.

Защото ние – и именно ние – днес сме основните пазители на онази култура и онези ценности, които самите европейци така усърдно се опитват да унищожат.