Призивът на Владимир Путин за започване на двустранни преговори за окончателно решение на войната е по-скоро тактически, отколкото съдържателен сигнал. За последните 110 дни Русия и нейният президент Путин няколко пъти хвърлиха "топката в корта“ в какви ли не опити и въпреки съвсем различния - без натиск - подход от страна на САЩ. Всъщност Кремъл избра да изхвърли не просто всяка възможност, а възможността, която самите САЩ му предоставиха, и то последователно. Допреди няколко дни руският наратив беше "няма пряка дискусия с Киев, особено с Киев на Володимир Зеленски“, пише гръцката ProtoThema.

Днес какво може да е това, което толкова много е променило ситуацията, че да постави Москва, една от най-непоклатимите в дипломатическо отношение сили през последните 25 години, на другата страна?

Изглежда, че за разлика от Вашингтон на Тръмп, Кремъл има много ясен и координиран план за действие, в който, от една страна, Москва извлича всички възможни ползи след края на мандата на Байдън в дипломатически план, а от друга страна, насърчава силите си на терен по всички възможни начини, натискайки най-вече Украйна, която все още губи сили и е принудена да отстъпва, дори ако това няма да ѝ струва пряко повече, отколкото вече е загубила териториално за три години боеве.

Но Москва е наясно и с още нещо... Европа остава активно и по-силно от преди на страната на Зеленски, а съвместното присъствие на най-високо равнище на Франция, Великобритания и Германия преди 72 часа в Украйна не е нещо, което Русия ще приеме с лека ръка... В същото време САЩ на Тръмп официално се ангажираха на страната на Киев, дори и само "на безценица“, като Вашингтон ратифицира с президентски подпис сделката за редкоземните метали, по която Овалният кабинет "играеше “ през последния месец в очакване на руски ход, който така и не дойде...

Путин по никакъв начин не иска да изгуби "инерцията“ за пореден път и затова предприе ход да предложи директна среща между Русия и Украйна и дори в Турция... За първи път подобно нещо се случи в първите месеци на войната и руското предложение, което така и не получи дипломатичен отговор, съдържаше като своя ос "предайте се незабавно и няма да има последващи действия“. Днес Путин не може в интерес на истината да предложи същото, просто защото тогавашната руска заплаха, която се свеждаше до "след три дни ще държим Киев в ръцете си“, се превърна в хиляди мъртви и за Русия...

В същото време руският президент знае, че с този ход все още не довежда до разрив отношенията си с Тръмп, който не е отрицателно настроен към подобен директен разговор, дори и да не присъства той и Европа...

Но Путин добре знае, че дори този ход да е само тактически и "дриблиращ“, САЩ няма да останат със "скръстени ръце“. Тръмп, който открито заяви, че възнамерява да вдигне част от митата върху руската енергия и торове, няма "това в себе си“, за да наложи нови с президентски указ за броени минути.

В същото време може и да са минали десетилетия от последния съвместен европейски успех, но твърдата и безкомпромисна позиция на Съюза срещу крайностите на Тръмп, короните и уклончивите действия на Москва не се е разколебала и активно и най-вече единно е подкрепяла неговите позиции. Франция, Германия и Великобритания не отстъпиха и с политически, икономически, а за някои и с личен риск, продължават да подкрепят Киев.

Руският опит за разпадане на европейския блок е по-скоро неуспешен, ако се има предвид, че от 27-те само твърдо русофилската (енергийно - политически и икономически) Унгария на Орбан, Словакия на Фицо и Фиделия - но не и Кипър - присъстваха на руския залп на 9 май.

Както вървят нещата, малко вероятно е руското предложение да има сериозен ефект, но по пътя Москва изглежда знае, че пространството ѝ за маневриране, дори за дипломатически маневри на високо равнище, вече е тясно.