Турция се опитва да легитимира "Синя родина“ на международно ниво и с "блясъка“ на ЮНЕСКО, като представя добре известната карта на морското пространствено планиране, която е публикувана за първи път на 16 април и отразява всички претенции на Турция към Гърция, пише Proto Thema.

"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса

По-рано Турция бе обявила представянето на Морския пространствен план (МПП) на ЮНЕСКО и изглежда, че този ход е ускорен в отговор на гръцкия МПП, но също така и на обявеното от министър-председателя Кириакос Мицотакис миналата седмица в Ница, на Световната среща на върха за океана, създаване на Морски парк в южните Циклади.

Турция представи картата, разработена от турския институт DEHUCAM, на платформата, поддържана от ЮНЕСКО и Междуправителствената океанографска комисия (ЮНЕСКО-МОК) в сътрудничество с Комисията (Генерална дирекция "Морско дело и рибарство“ - ГД "Морско дело и рибарство“) за разработване и прилагане на Насоките за морско пространствено планиране.

Вече повече от 70 държави участват в процеса на морско пространствено планиране (МПП) в съответствие с пътната карта, определена от Междуправителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО-МОК) и Европейската комисия през март 2017 г. чрез инициативата MSPglobal.

Турция избра да изпрати картата в тази платформа, въпреки че на съответната страница за Република Турция се подчертава, че картата е от научния и правителствен институт DEHUCAM, с отбелязване , както е при всички карти на ТСМ, че "Зоните на картата за морско пространствено планиране показват зоните за изпълнение на проекти и не означават непременно държавна юрисдикция“ . Въпреки това се отбелязва, че компетентният орган в Турция по отношение на Морския пространствен план е Президентството на Република Турция и следователно тази карта има официална форма...

Гръцкото министерство на външните работи реагира остро, като заяви в изявление вчера (16 юни), че:

"Днес Турция публикува морски пространствен план в отговор на гръцкия план, който вече е част от европейското законодателство. Разликата е, че турската карта няма основание в международното право, тъй като се опитва да узурпира области под гръцка юрисдикция, и не е адресирана до международна организация, която налага задължение за публикуване на съответните карти. Поради това тя не поражда никакви правни последици и е просто рефлексивна реакция без съдържание. Гърция ще настоява на принципната си политика и призовава Турция да не предявява максималистични претенции, за които всички разбират, че са само за вътрешна употреба. Гърция ще предприеме съответните действия на всички международни форуми".

В текста, придружаващ представянето на Турция за платформата на ЮНЕСКО (и идващ от Турската платформа за морско пространствено планиране), се признава, че турската ИИЗ е обявена само в Черно море чрез споразумения с други крайбрежни държави. В него се твърди, че има правни споразумения за определяне на границите с Либия и "ТРНК“, както и че предстои определяне на границите с Гърция, където дотогава е в сила едностранното обявяване на външните граници на турската ИИЗ в ООН през 2020 г.

В този текст на турската платформа, който сега е представен и на съответната платформа на ЮНЕСКО в сътрудничество с Комисията, е представена цялата мрежа от претенции към Гърция.

Позовавайки се на решението на Международния съд от 1976 г., което

"зоните на континенталния шелф (в Егейско море)... се считат от Съда a priori за спорни зони, за които Турция също претендира за права на проучване и експлоатация", Турция заявява, че границите в Хартата за морско пространствено планиране относно зоните с морска юрисдикция извън (турските) териториални води в Егейско море представляват средната линия между континенталните части на Турция и Гърция до сключването на споразумение за определяне на границите между двете държави.

Турция също така заявява, че "Границите на турския континентален шелф в Източното Средиземноморие, където Турция упражнява суверенни права ab initio и ipso facto съгласно международното право, са представени така, както са декларирани пред ООН с писмото от 18 март 2020 г. (A/74/757)“, с добре известната карта "Синя родина“.

Също така, по отношение на Сирия турската страна заявява, че същата карта е в сила, но "морската делимитация между Турция и Сирия остава да бъде определена“. Това е свързано с различията между двете страни по отношение на Александрета, но също така и с опита за демаркация чрез турско-сирийски меморандум за сметка на Република Кипър.

По отношение на Егейско море турската страна заявява, че не е постигнато споразумение с Гърция, и отново се позовава на Бернското споразумение (1976 г.), което определя като "обвързващ текст“, предвиждащ ангажимента на двете страни да се въздържат от всякакви действия или инициативи, които биха могли да нарушат преговорите за разрешаване на спора за демаркация, който е взаимосвързан въпрос в Егейско море.

Анкара обаче настоява, че между двете държави няма морски граници, като твърди, че те не са напълно демаркирани и "следователно границите на териториалните води между двете държави не са изобразени“, като същевременно представя турската позиция относно необходимостта от "справедливо разрешаване на споровете за морските граници въз основа на принципите на равенство, както са определени в съответната международна съдебна практика“.

Анкара също така оспорва съществуването на "странична граница с Гърция“ по отношение на проекцията на устието на река Еврос.

Накрая, в този текст има и специално позоваване на "сивите зони“, като се посочва, че "в Егейско море има множество малки острови, островчета и скалисти островчета, чиято собственост не е била отстъпена на Гърция чрез международни договори. Повечето от тези географски обекти не могат да бъдат обитавани от хора и нямат самостоятелен икономически живот. В морските зони, където съществуват такива характеристики, морските граници отразяват само териториалните води на континента и не отразяват непременно границите на суверенитета. Такива граници на картата не могат да се тълкуват като признаване или приемане на каквито и да било претенции за юрисдикция."

Противоречието в турската платформа, която сега се популяризира от платформата MSPglobal (ЮНЕСКО - Комисия), обаче е признанието, че Турция все още не е приела морското пространствено планиране, въпреки че в страната са проведени множество проучвания. Освен това не е прието национално законодателство за морското пространствено планиране, въпреки че се споменават закони, които са приети на парче, като последният е "План за действие за устойчива синя икономика - Синият план“ (2025 г.); вероятно обаче той скоро ще бъде приет като национално законодателство.