Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия изчислява, че сръбската техника ще се нуждае от максимум около месец и половина, за да осигури пълния профил на водния път в България, така че продукти на западната ни съседка и вносни стоки, които са блокирани поради ниското водното ниво на река Дунав, да могат да бъдат транспортирани до местоназначението си, пише белградската "Политика“.

 Става въпрос за 30 000 тона нефт и петролни деривати, както и 1,2 милиона тона въглища, които се внасят в Сърбия. След това 750 000 тона сръбска пшеница и царевица от старата реколта и 350 000 тона пшеница и царевица от новата реколта, предназначени за износ от Сърбия. В българските пристанища са заседнали и 300 000 тона суровини, използвани в химическата промишленост за производство на изкуствени торове (фосфат, калиев хлорид, амониев сулфат и урея) и 100 000 тона изкуствени торове, предназначени за износ.

От министерството посочват, че предвид големите количества стоки водният транспорт е безалтернативен.

"Всички видове транспорт, особено железопътният, се предоставят с пълен капацитет за всички видове стоки. Веригите за доставки по всички видове транспорт функционират без големи проблеми, но големи количества стоки (зърно, изкуствени торове, евродизел, въглища, други суровини), предназначени за износ и внос, не могат да бъдат транспортирани без да се създадат условия за безпрепятствено корабоплаване по река Дунав в България“, подчертават от сръбското ведомство.

Драголюб Раич от Business Support Network смята, че държавата трябва да включи най-големите логистични компании, защото само те имат хора, които могат да сравняват разходите и да преценят кои маршрути са най-добри за доставка на енергия и суровини или износ на стоки, които чакат блокирани България поради ниските нива на река Дунав. В подобна ситуация, когато няма друга възможност за транспортиране на стоки, би било разумно, казва той, Белград да разчита на опита на тези, които работят с целия свят и които са добре запознати с настоящата ситуация на логистичния пазар .

Според него проблемът е, че голяма част от стоките не могат да бъдат натоварени на камиони, а освен това автомобилният транспорт би увеличил значително разходите. Само железопътният транспорт може да замени масовия транспорт на селскостопанска продукция с речни кораби, защото една средна баржа превозва между 19 и 40 камиона. Но сръбската железница, отбелязва Раич, не е в състояние да поеме това количество стоки за кратък период от време.

Не е достатъчно да се ангажира само железницата, а и водещите логистични компании, за да се преопаковат стоките и да се доставят по различен начин. Това предполага цяла поредица от не само физически, но и административни процедури. Проблемът е, че нямаме алтернативни начини за транспортиране на стоки и няма опция "Бе“ или опция "Це“. Никой не е предполагал, че Дунав в един момент няма да бъде добър път за превоз на стоки. Много е вероятно те да не пристигат до местоназначението си със седмици и това е проблем както за държавата, така и за голяма част от частния сектор, който по наша оценка в момента има задържани стоки за около 550 милиона евро. Към това трябва да се добавят енергийните източници, които държавата внася“, казва Раич.

Той подчертава, че е трудно да се оцени размерът на щетите. С течение на времето той се увеличава, защото баржите, които превозват въглища или строителни материали, както и тези, които превозват контейнери с комбинирани товари, са спрели и са някъде по дунавските пристанища.