Унгарска шпионска мрежа е действала от посолството на страната в Брюксел, като дейността ѝ се е засилила през 2015 г., според документ на Европейската комисия, с който разполага Politico.
Документът, датиран от април тази година, обобщава заключенията от разследване, проведено от Пьотър Серафин – комисарят по борба с измамите, на когото е било възложено да проучи твърденията, че унгарски разузнавачи, разположени в постоянното представителство на страната в Брюксел, са се опитвали да вербуват служители от институциите на ЕС в средата на 2010-те години.
Разследването на Серафин е установило, че в периода от 2013 до 2016 г. унгарските разузнавателни служби са изпратили няколко служители да работят в постоянното представителство.
"Дейностите на тези разузнавачи в Брюксел първоначално са били дискретни, но от 2015 г. нататък постепенно са станали много по-явни“, се посочва в документа.
В резултат на засилената активност съществуването на шпионската мрежа стана "известно в кръговете на европейските унгарски служители, което очевидно е попречило на ефективността на техните усилия“, се посочва в документа. "Доколкото ни е известно, тези дейности са преустановени през 2016 г.“
През 2015 г. Оливер Вархели стана посланик на страната в ЕС и оглави представителството. В момента Вархели е комисар по здравеопазването и хуманното отношение към животните. Той започна работа в постоянното представителство през 2011 г.
Когато миналата година в медиите за първи път се появиха твърдения, че посолството е било място за дейността на шпионска мрежа, Вархели заяви пред председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, че "не е знаел“ за предполагаемите унгарски действия.
Той повтори това и през януари тази година, когато бе разпитван по скандала от евродепутати. Вархели заяви, че не е бил подходен от разузнавателни служби с молба да предаде секретна информация. "Дали съм бил подходен от унгарските или други служби? Не, не съм“, посочи той пред евродепутатите по време на заседание на комисия в Европейския парламент.
Вархели не е отговорил на молбата за коментар.
Разследването на "Серафин“ също не успя да посочи конкретен отговорник.
"Въз основа на информацията, събрана по време на разследването, и с ограничените инструменти, с които разполага Комисията към момента, не е възможно да се определи индивидуална отговорност или участие извън това на самите разузнавачи“, се посочва в документа.
В документа, изпратен до евродепутатите, се посочва, че Комисията "не е знаела“ за никакви "сериозни“ нарушения на сигурността.
Въпреки това в него подробно се излагат някои от констатациите ѝ — и за първи път се потвърждава съществуването на шпионската мрежа, както и това, че тя е имала за цел служители на ЕС.
"Служителите на разузнаването са използвали официалната си длъжност, за да изпълнят конкретна мисия, която изглежда е надхвърлила задачите, които обикновено се свързват с тези на дипломатите в Постоянното представителство“, се посочва в документа.
"Това включваше, по-конкретно, установяване на контакт с длъжностни лица от Комисията с унгарско гражданство и опит да се събере подробна информация от тях относно работата в рамките на Комисията по теми, представляващи конкретен интерес за унгарското правителство“, се посочва по-нататък.
Постоянното представителство на Унгария не е отговорило на искането за коментар.
Европейската комисия е препратила на брюкселското издание коментар на говорителя Балаж Уйвари, направен при обявяването на приключването на разследването през април: "Комисията стигна до заключението, че не може да бъде установено сериозно нарушение на сигурността във връзка с твърденията, появили се в медиите.“



09:35 / 02.07.2026
368



