16:59 / 10.04.2026
2682
Сърбия рискува да загуби до 1,5 милиарда евро финансиране от ЕС, тъй като Европейската комисия обмисля спиране на плащанията поради влошаващата се демокрация в страната и тесните ѝ връзки с Русия, пише Politico.
Въпреки че Сърбия не е член на ЕС, тя започна преговори за присъединяване през 2014 г. и има право на средства и безвъзмездни средства за правни реформи. Решението за спиране на плащанията допълнително ще усложни така наречения процес на разширяване на ЕС.
''Все по-загрижени сме за случващото се в Сърбия. От закони, подкопаващи независимостта на съдебната система, до репресии срещу протестиращите и постоянна намеса в дейността на независимите медии'', подчерта еврокомисарят по разширяването Марта Кос.
Европейската комисия оценява дали страната все още отговаря на условията за "плащания по финансовите инструменти на ЕС“, каза Кос.
ЕС публично критикува съдебните реформи, настоявани от сръбския президент Александър Вучич, чието правителство се сблъска с масови протести. Пакет от закони за преструктуриране на съдебната система и промяна на процедурата за назначаване на съдии и прокурори е ''сериозна стъпка назад'' за Сърбия, смята Кос.
Венецианската комисия, правният консултативен орган на Съвета на Европа, ще издаде експертно становище относно спорните промени в сръбското законодателство по-късно този месец. Оценката може да накара Европейската комисия да замрази финансирането на Сърбия, заявиха двама служители на ЕС пред Politico. Кос заяви, че ще поиска от Сърбия ''да приведе съдебното си законодателство в съответствие с препоръките на Венецианската комисия''.
Както се съобщава, ЕС е най-големият донор на финансова помощ за Сърбия и е отпуснал над 586 милиона евро невъзстановими грантове за периода 2021-2024 г. Освен това е предоставил още 1,5 милиарда евро, обвързани с реформи. Според сръбското правителство от 2000 г. насам страната е получила над 7 милиарда евро средства и инвестиции от ЕС.
Сърбия обаче отдавна балансира на тънка граница в отношенията си с ЕС, стремейки се да задълбочи връзките си с Москва, като същевременно получава финансова подкрепа от Брюксел.
Търпението на ЕС към Белград се изчерпа през последните месеци: през ноември миналата година беше публикуван остър доклад за напредъка на страната по пътя към разширяване, който предупреждаваше за връщане назад и ''антиевропейска реторика'' на ''най-високите нива'' в сръбската политика. Напрежението ескалира допълнително през декември, когато президентът Александър Вучич пропусна среща на върха ЕС-Западни Балкани. Вучич, който поддържа тесни връзки с Москва от началото на войната в Украйна, се оплака от бавния темп на преговорите за членство в ЕС. Сърбия също се сблъска с критики миналия месец за насилие и нередности по време на местните избори, както и за полицейско нападение в университет, при което стотици студенти се сблъскаха с органите на реда.
Кос заяви още, че последните развития, заедно с продължаващото сътрудничество на Сърбия с Москва, са отбелязали повратна точка в отношенията на Брюксел с Белград и са довели до затягане на позицията на изпълнителната власт на ЕС.
''Като страна кандидатка, ние също очакваме Сърбия да ни подкрепи във външната политика и да съгласува позициите си по-тясно с нашите'', отбеляза Кос, без да споменава директно Русия.
През декември сръбски студентски протестиращи събраха подписи в цялата страна, настоявайки за предсрочни парламентарни избори, които се надяват да доведат до оставка на автократичното правителство на президента Александър Вучич.
