17:31 / 22.06.2026
646
В понеделник сутринта Кийр Стармър обяви оставката си от лидерския пост в Лейбъристката партия и съответно от поста министър-председател на страната. Този ход проправя пътя за избора на седмия британски лидер в рамките на едва десет години. Reuters подреди хронологията на политическия хаос във Великобритания.
Периодът на безпрецедентна политическа нестабилност на Острова започна с референдума за Брекзит преди точно десет години – на 23 юни 2016 г. Оттогава насам Обединеното кралство се опитва да начертае свой собствен курс извън Европейския съюз, но се сблъсква с нисък икономически растеж, висок държавен дълг, растящи социални разходи и все по-нестабилна геополитическа обстановка.
Хронология на кризата (2016 – 2026 г.)
Юни 2016 г.: Великобритания гласува за Брекзит – Оставка на Камерън
Британските избиратели предизвикаха глобален политически трус, гласувайки с 52% срещу 48% за излизане от Европейския съюз. Този вот сложи край на над 40-годишно членство и потопи страната в най-дълбоката ѝ политическа криза от Втората световна война насам. Премиерът консерватор Дейвид Камерън подаде оставка, а партията избра Тереза Мей за негов наследник.
Юни 2017 г.: Провал на залога на Мей за предсрочни избори
Водена от силни социологически резултати и с цел да си осигури по-голямо парламентарно мнозинство за прокарване на законодателството за Брекзит, Мей свика предсрочни избори. Консерваторите обаче загубиха мнозинството си и бяха принудени да съставят правителство с подкрепата на северноирландската Демократична юнионистка партия (DUP).
Май 2019 г.: Оставка на Мей – Борис Джонсън поема властта
Тереза Мей се оттегли от поста след пълна безизходица в парламента относно условията за развод с Брюксел. Борис Джонсън, едно от водещите лица на кампанията за напускане на ЕС, спечели вътрешнопартийния вот и стана министър-председател.
Декември 2019 г.: Смазваща победа за Джонсън
При парализиран от спорове парламент Джонсън свика нови избори. Под лозунга "Get Brexit Done“ ("Да довършим Брекзит“) той изведе торите до най-големия им изборен триумф от ерата на Маргарет Тачър през 1987 г.
Януари 2020 г.: Официалното напускане на ЕС
Джонсън използва силното си мнозинство, за да ратифицира Споразумението за оттегляне както в Лондон, така и в Брюксел. На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство официално напусна ЕС, превръщайки се в първата държава, излязла от блока.
Юли 2022 г.: Падането на Борис Джонсън
Джонсън преведе страната през пандемията от COVID-19 (по време на която самият той бе хоспитализиран). Серия от етични скандали и политически гафове обаче доведоха до масов бунт в министерския му съвет и до принудителната му оставка.
Септември 2022 г.: Хаотичният 44-дневен мандат на Лиз Тръс
Лиз Тръс победи Риши Сунак в надпреварата за лидерския пост. Нейният т.нар. "мини-бюджет“, предвиждащ масивни данъчни облекчения без финансово покритие, предизвика паника на пазарите, рязък скок на лихвите по кредитите и срина репутацията на страната за фискална стабилност. Тръс остана на власт едва 44 дни.
Октомври 2022 г.: Риши Сунак става премиер
Риши Сунак пое управлението като третия министър-председател на страната в рамките на три месеца, обещавайки връщане към предвидимостта. Той очерта пет основни приоритета, фокусирани върху икономиката, овладяването на нелегалната миграция и реформата в здравеопазването. През февруари 2023 г. подписа споразумение с ЕС за търговията в Северна Ирландия, подобрявайки отношенията с Брюксел.
Май – Юли 2024 г.: Изборният триумф на Лейбъристите
Изоставайки с близо 20 процентни пункта в социологическите проучвания, Сунак свика избори за 4 юли. Лейбъристката партия постигна смазваща победа под ръководството на Кийр Стармър, който заяви: "Заявихме, че ще сложим край на хаоса, и ще го направим“. Въпреки огромния брой мандати, партията спечели с един от най-ниските проценти от общия вот за мнозинствено правителство в модерната история.
Август – Октомври 2024 г.: Фискален шок и първият бюджет на Рийвс
Стармър бързо предупреди нацията, че публичните финанси са в много по-тежко състояние от очакваното, наследявайки "черна дупка“ в бюджета. Финансовият министър Рейчъл Рийвс обяви вдигане на данъците с 40 милиарда лири годишно (главно чрез осигуровките за работодатели), с което данъчната тежест достигна следвоенен рекорд и предизвика гнева на бизнеса.
Февруари – Юни 2025 г.: Възходът на Reform UK и бунт в левицата
Дясната антиимиграционна партия Reform UK на Найджъл Фарадж за първи път изпревари Лейбъристите в националните допитвания. Месеци по-късно Стармър бе принуден да даде заден ход за орязването на социални разходи след заплахи за вътрешнопартиен бранш от собствените му депутати.
Септември 2025 г. – Април 2026 г.: Скандалът "Манделсън“
Натискът върху Даунинг стрийт се засили след спорното назначение на Питър Манделсън за посланик във Вашингтон. Последвалото му уволнение заради минали връзки с Джефри Епстийн разтърси правителството и постави под въпрос преценката на премиера.
Май – Юни 2026 г.: Изборен крах и оставка на Стармър
Лейбъристите претърпяха тежки поражения на местните избори в Англия и на вотовете за парламенти в Шотландия и Уелс, като големият победител се оказа Reform UK.
Кризата ескалира през юни 2026 г. с последователните оставки на двама ключови министри – Уес Стрийтинг (здравеопазване) и Джон Хийли (отбрана), които оттеглиха доверието си от премиера. Междувременно кметът на Голям Манчестър Анди Бърнам спечели ключова изборна победа в Северна Англия срещу партията на Фарадж, осигурявайки си завръщане в Уестминстър и ясна легитимност да претендира за лидерския пост, което окончателно принуди Кийр Стармър да се оттегли.
