Перспективата Бългатия и Румъния за членство в Шенгенското пространство изглежда мъглява преди ключовото гласуване в Брюксел, коментират Euronews и AFP, като припомнят, че за присъединяването на двете страни към споразумението се изисква единодушие.

Най-малко две страни членки – Австрия и Нидерландия – се противопоставиха срещу присъединяването на България, а в случая със Виена - и на Румъния.

И двете страни чакат за Шенген от 2011 г., когато Европейската комисия за първи път обяви, че са готови да станат членове - мнение, споделено и от Европейския парламент.

Хърватия обаче изглежда е в по-добра позиция, тъй като нито една държава не е изразила отрицателно мнение относно възможността да стане част от Шенгенското пространство.

Шенген позволява трансгранично пътуване без представяне на паспорт и преминаване през гранични проверки. В момента зоната обхваща 26 държави, включително 22 държави от ЕС, и почти 420 милиона граждани.

Вътрешните министри на ЕС ще обсъдят и гласуват трите кандидатури в рамките на среща в Брюлсел, председателствана от Чешката република, настоящият председател на Съвета на ЕС.

"България, Румъния и Хърватия бяха щателно разследвани и резултатът е, че изпълняват всички изисквания, за да бъдат част от Шенген“, каза в понеделник сутринта еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.

Коментарите на Йохансон повториха оценката на Комисията от миналия месец, която установи, че и трите страни "категорично“ са доказали, че отговарят на всички необходими изисквания, включително управление на външните граници и ефективно полицейско сътрудничество.

Но не всички споделят оптимистичния възглед на Комисията.

Австрийският канцлер Карл Нехамер и вътрешният министър Герхард Карнер наскоро поставиха под въпрос способността на Шенген да се справи с нов поток от търсещи убежище. Очаква се тази година страната да получи повече от 95 000 молби за убежище.

"Ние сме подложени на огромен натиск от незаконната миграция, въпреки че сме държава от ЕС без излаз на море, а не страна с външни граници“, подчерта Нехамер миналия месец. "Европейската система за убежище се провали“, заключи той.

Според Нехамер около 40% от мигрантите, които пристигат в Австрия, го правят, след като преминат през Турция в България и Румъния – за да пътуват след това през Унгария, държава от Шенген.

"Разширяването на Шенген няма да стане така. Но ще подкрепим пътя на Хърватия към Шенгенското пространство. Държавите се гласуват индивидуално“, припомнят медиите думите му.

Румънският президент Клаус Йоханис, който произхожда от същото дясноцентристко политическо семейство като Нехамер, оспори тези твърдения, заявявайки, че страната му не е част от т. нар. Западнобалкански маршрут, използван от мигрантите.

"Нямаше, няма и няма да има неконтролиран миграционен поток през Румъния“, увери Йоханис миналия месец.

Но според австрийското вътрешно министерство "непропорционалният" миграционен натиск вътре в страната трябва да бъде причина за отлагане на разширяването на Шенген.

Сходна е и картината в Нидерландия. След заседание на Министерския съвет в петък правителството на страната реши да подкрепи присъединяването на Румъния към Шенген, но не и на България.

Премиерът Марк Рюте каза, че страната му все още има загриженост относно състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията в България и че приемането й в Шенген може да се осъществи "някъде през следващата година“.

След това Рюте постави под съмнение способността на България да охранява външните си граници и намекна, че мигрантите могат незаконно да преминат границата срещу 50 евро.

"Не казвам, че ще се случи, но искам изрично да съм установил, че няма да се случи“, каза той.