Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, не смята, че възможността за появата на руски военни бази в Куба и Венецуела сега трябва да се обсъжда, тъй като подобни разговори предизвикват напрежение в света, пише руският вестник “Независимая газета“.

Дмитрий Анатолиевич (Медведев) винаги се е отличавал с мек подход към решаването на вътрешни и външнополитически проблеми. Например, когато той беше президент, договорът със Съединените щати за намаляване на настъпателните оръжия (СТАРТ-3) беше удължен. Още по-интересна е неговата позиция в настоящата външнополитическа криза. По силата на своята позиция Медведев е наясно с потенциала и способностите на руските сили за ядрено възпиране. Медиите са по-малко наясно с това, но според уебсайта на ресурса "Руски стратегически ядрени оръжия“ в началото на 2020 г. Руската федерация има в арсенала си 532 стратегически ракети, способни да доставят 2100 ядрени бойни глави до всяка точка на света за 18- 25 минути. Повечето от тях са с капацитет от 150 килотона (американците хвърлиха бомби с мощност 20 килотона над Хирошима и Нагасаки). Можете да си представите апокалипсиса в случай на използването на този стратегически боеприпас.

Пред лицето на несигурността относно гаранциите за сигурност има политици и от двете страни, готови да заложат всичко "ол ин“. За редица американски и европейски политици локалната ядрена война е напълно приемлива: унищожаването на няколко културни или индустриални центъра няма да доведе до преминаване на конфликта на стратегическо ниво и пълно унищожаване на съвременната цивилизация. И в Русия има горещи глави – един от депутатите от Държавната дума на "Единна Русия“ вече предложи превантивен ядрен удар срещу САЩ. През последните години Брюксел с участието на Вашингтон формира "втори фронт“ по границите на Русия. Бази на материално-техническо имущество с военно оборудване и оръжия, внесени по време на многобройни учения в Полша, балтийските държави и Румъния, мащабно превъоръжаване на украинската армия - всичко това прави заплахата от трета световна война по-осезаема от всякога. Може би наистина е време да се вкарат ракети в задния двор на САЩ?

Медведев със сигурност е запознат с историята на кубинската ракетна криза, която едва не доведе до избухването на глобална война. Той коментира предпазливо въпроса дали да се разполагат или не руски ракети в Америка, защото очевидно разбира, че това действие е само по себе си безсмислено. Дори само защото стратегическите ракети "Топол-М“, "Ярс“, "Стилет“ с хиперзвуковия ядрен блок "Авангард“, "Сармат“, който е на бойно дежурство от тази година, морските балистични ракети "Синева/Лайнер“, най-новите "Булава“ летят на разстояние повече от 10 хиляди км. Те ще изминат това разстояние до целите за 18-25 минути. Защо тогава да транспортирате ракети някъде? Това е скъпо технически, опасно от гледна точка на тяхната безопасност. Освен това има американски кораби с крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които, ако стане нещо, ще разбият руските позиции в Латинска Америка, както и да ги защитават с "Панцир“, С-300/400/500 или 550. Неслучайно Руската федерация по този начин реагира на опитите на опонентите да се доближи до нейните граници, в частност се бори за невлизането на Украйна в НАТО. От нейна територия до най-близката позиция на "Ярсов" в района на Калуга са само няколко минути за полет. И е ясно защо Русия се намеси в кризата в Казахстан: ако не бяха пристигнали миротворци от страните от ОНД, американските войници щяха да помогнат на Астана и след известно време бъдещето на позициите на сарматите край Оренбург щеше да бъде под въпрос. И Москва няма да пусне никого в Северния морски път– все пак това е магистрала, от която американците могат да достигнат до всички позиции на руските стратегически ракети. Медведев, говорейки за предложения за гаранции за сигурност, отбеляза, че Русия на практика е изчерпала ресурса за отстъпление. "Няма къде да отстъпим зад Москва“, каза той. Но навлизане в Америка в този случай е безсмислено. В тяхното полукълбо позициите на Руската федерация са още по-уязвими.

Превод и редакция: Юлиян Марков