Хиро Онода е японски войник. Младши лейтенант от военното разузнаване на японските въоръжени сили. Воюва срещу съюзническите сили на малкия филипински остров Лубанг по време на Втората световна война (от 1944 г.) и след нейния край продължава въоръжената съпротива до 1974 г. Подготвен за партизанска война, той извършва повече от сто нападения срещу филипински служители, полиция и селяни. По време на тези операции той и групата му убиват 30 и тежко раняват над 100 военни и цивилни. Онода отказа да повярва, че войната е приключила и се предава на властите едва на 10 март 1974 г.

През ноември 1944 г. новоизпеченият втори лейтенант Онода е изпратен на остров Лубанг. Задачата е да подготви гарнизона за операции срещу настъпващите американци. Началникът на щаба на армията, майор от армейското разузнаване Танигучи, предупреждава младите офицери:

"Забранявам ви да правите харакири. Може да ни отнеме 5 години, но ще се върнем и тогава ще ни помогнете да си отмъстим. Трябва да се сражавате до край“.

През февруари 1945 г. американците акостират на острова и японският гарнизон е унищожен. Само втори лейтенант Онода и трима войници намират убежище в джунглата.

В продължение на 29 години той държи в постоянен ужас филипинския остров Лубанг, продължавайки да пуска под откос влакове и да стреля по служители на филипинското правителство. Лейтенант Онода изпълнява бойните си заповеди. Войниците му изгаряли ориза, събран от филипинците и понякога провеждали престрелки.

Онода обяснил на подопечните си: "Има нещо, което ценим повече от живота, и има нещо, което мразим повече от смъртта“.

Ядат основно банани, които поглъщат заедно с кората и кокосови орехи. Понякога успявали да убият крава и да откраднат ориз, дрехи и кафе на зърна от селяните. 29 години е бил партизанин. Без контакт с командването.

През цялото това време Хиро Онода, не вярвайки, че Япония се е предала, атакува военни патрули. След 5 години първият войник се предава, други двама загиват в сблъсъци - през 1972 г. Онода остава сам.

Дълго време многобройни правителствени екипи за издирване не можават да намерят офицер Онода. Това се удава на някой си Норио Сузуки, студент, който е бил изгонен от университета. След като се проваля на сесията, Норио казва на приятелите си, че ще търси лейтенант Онода, панда и Йети. След което напуска Япония.

Нещата не се получават с пандата и Голямата стъпка, но той намира Онода. Вярно, офицер Онода поздравява всички, които го търсят с призиви да се предадат, като вика нещо от сорта на: "Кои сте вие? Аз не ви познавам! Махайте се оттук!

Норио Сузуки случайно се натъкнал на самурая и Хиро му разказал историята си.

От Япония спешно е доведен майор Танигучи, който по това време е търговец на книги - същият, по чиято заповед Онода отива в джунглата. Танигучи кара през гората в продължение на 3 дни в джип с високоговорител, казвайки: "Нареждам ви да се предадете!"

Прекарал 29 години в джунглата, убивайки 30 и осакатявайки 100 души, Онода излиза пред майора в униформа, с меч, с добре смазана пушка "Арисака“, носейки 500 патрона и няколко гранати. Майорът информира Онода, че войната е приключила, Япония е загубила и му нарежда да се предаде.

Майор Танигучи всъщност спасява Филипините от гнева на Онода. Ако не беше майорът, филипинците щяха да претърпят още повече мъка.

Излизайки от джунглата, Онода се тревожи само от един въпрос - какво означава "изгубихме"? Как може да стане това? Как може държава, която има войници като Онода, да се провали?

Самият Онода е посрещнат в родината си като герой, но поради трудности в адаптацията през 1975 г. той и брат му заминават за Бразилия, където живее голяма японска диаспора. След 9 години той най-накрая се завръща в Япония. Въпреки напредналата си възраст Онода продължава да развива бизнес в Япония и Бразилия, като периодично посещава и двете страни: той основно живее в Япония, но прекарва поне 3 месеца в Бразилия всяка година.

Почива на 18 януари 2014 г., два месеца преди 92-ия си рожден ден.