Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Русия, Китай и Франция фактически блокираха опитите на арабските страни да постигнат одобрение от Съвета за сигурност на ООН за силово разблокиране на Ормузкия проток. За това пише The New York Times, позовавайки се на думите на неназован дипломат и високопоставен служител на ООН.

Представители на тези три държави заявявт, че са против формулировки, които санкционират употребата на сила. Отбелязва се, че съответната резолюция е подготвена от Бахрейн с участието на страните от Персийския залив. Гласуването по нея трябва да се състои в петък. Все още не е ясно дали дипломатите ще успеят да убедят Китай, Русия и Франция да се присъединят към инициативата. Всяка от тези страни има право на вето.

Съветът за сигурност на ООН ще гласува днес резолюция за защитата на Ормузкия проток

"Русия, Китай и Франция са сред петте постоянни членове на Съвета, които имат право на вето. Според дипломати, различия по отношение на резолюцията е имало и сред 10-те непостоянни членове. Настоящият проект на резолюцията е в етап на четвърто преразглеждане след няколко седмици на закрити преговори“, се добавя в публикацията.

Въпросът е поставен в задънена улица от частта на резолюцията, в която Съветът за сигурност упълномощава държавите да използват всички необходими средства "за осигуряване на транзитен проход и предотвратяване на опити за затваряне, възпрепятстване или друго препятстване на международното корабоплаване през Ормузкия проток“.

Анализатори отбелязват, че усилията на Бахрейн в Съвета за сигурност на ООН имат по-скоро символичен, отколкото практичен характер. Причината е, че въоръжените сили на повечето страни от Персийския залив са сравнително малки и до голяма степен зависят от подкрепата на САЩ. Освен това те нямат опит в противостоянието с армии като тази на Иран.

Директорът по въпросите на Иран в Международната кризисна група Али Ваез заявява, че резолюцията на Бахрейн е несъвършена. Според него документът рискува да доведе до ескалация на напрежението в региона. При това той обръща внимание, че затварянето на Ормузкия проток е следствие от войната – преди ударите той е бил отворен.