Европейският съюз няма да може да разшири военното производство в краткосрочен план и да отговори на нуждите на Украйна. ЕС иска както да помогне на Киев, така и да попълни собствените си резерви, но няма да е лесно да убеди страните от Общността да възстановят военно-промишления комплекс, коментират в редакцията на американския вестник The New York Times.

"Фокус" представя превод на статията без редакторска намеса и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

Според експерти най-вероятно ЕС няма да може да изпълни обещанията си към Украйна предвид състоянието на европейския военно-промишлен сектор. И примерът на един голям производител на боеприпаси помага да се разбере защо това се случва.

Един от най-големите заводи за боеприпаси в Европа работи денонощно от началото на войната Украйна за увеличаване на производството на 155-милиметровите артилерийски снаряди, от които Киев отчаяно се нуждае. Ако всичко върви по план, Nammo, която притежава това предприятие, ще произвежда до 200 000 снаряда годишно - това е 20 пъти повече, отколкото преди избухването на военните действия в Украйна.

Това обаче няма да се случи скоро и споменатият брой снаряди няма да е достатъчен, тъй като според представители на Въоръжените сили на Украйна, армията на Киев се нуждае средно от 250 000 155-милиметрови снаряди на месец, за да отблъсне руската офанзива. Всъщност простите сметки показват, всички снаряди, които сега се произвеждат в 11 завода в Европа, няма да са достатъчни за нуждите на ВСУ.

Този проблем е общ за всички страни от НАТО: изминаха повече от три десетилетия от края на Студената война и много от тях намалиха военните си разходи до минимум, за да могат да харчат щедро за социални нужди. И сега, докато САЩ се борят да покрият дефицитите в оръжейните системи и логистиката, официални лица и анализатори все повече се чудят дали Европа може да увеличи производството в своя военно-промишлен сектор достатъчно, за да даде на Украйна помощта, от която тя се нуждае.

Изглежда, че отговорът на този въпрос е "не“, поне в краткосрочен план. Съюзниците от НАТО се надяват да отговорят на нуждите на Украйна със запасите, които сега държат в складовете си, както и в чужбина. Освен това те набързо се опитват да увеличат производството колкото е възможно повече, в случай че конфликтът се проточи няколко години.

"Това битка на промишления капацитет. Трябва да помогнем на украинците и да попълним собствените си запаси в същото време", казва главният изпълнителен директор на Nammo Мортен  Брандцег в интервю от Вашингтон, където се срещна с представители на Конгреса и Пентагона. "Мисля, че трябваше да проумеем това по-рано и да действаме по-рано, но всичко се случи, както се случи“.

Според Брандцег "Европа ще трябва да извърви по-дълъг път", за да убеди отделните страни да възстановят военната индустрия - в сравнение със САЩ, които той описа като "по-малко протекционистични" и "по-далновидни на пазара".

През март ЕС се съгласи да похарчи до 2,14 милиарда долара, за да изпрати на Украйна милион 155-милиметрови снаряди в срок до 12 месеца. САЩ, с по-големи резерви и рационализирани договорености за финансиране, вече са достигнали този крайъгълен камък. Междувременно Европа ще трябва да работи усилено, за да спази обещанието си.

"Може да не успеем да направим това“, призна министърът на външните работи на Литва Габриелиус Ландсбергис. Страната е един от най-силните поддръжници на помощта за Украйна.

Много ще зависи от Nammo, един от най-големите производители на снаряди на Стария континент.

Nammo, със седалище на около час северно от Осло, е собственост на норвежкото правителство и на финландска отбранителна фирма. Компанията произвежда и складира боеприпаси в девет европейски страни и САЩ и има планове да се разшири и на двата континента.

"Сега от държавите се изисква да вземат спешни решения, за да могат да се подготвят да финансират огромен индустриален капацитет“, обяснява Брандцег. Той подчертава, че това е "невъзможно" без дългосрочни договори.

На първо място, става дума за 155-милиметрови артилерийски снаряди - именно тях, между другото, за първи европейските страни изключиха от бюджетите си за отбрана след края на Студената война. Например Норвегия не е поръчвала такива снаряди от Nammo от началото на 90-те години на миналия век.

Секретни документи на Пентагона, които наскоро се появиха в социалните медии, предполагат, че южнокорейски служители, изправени пред натиск от Вашингтон, са предложили да продадат 330 000 артилерийски снаряда на Полша. Но дори и тази сделка да се осъществи, Украйна ще получи само малка част от това, от което се нуждае сега.

Междувременно, според представители на индустрията, Норвегия е поръчала 35 000 155-милиметрови снаряди на обща стойност 408 милиона долара.

Ръководителите на Nammo, които от съображения за сигурност не разкриват информация за текущите обеми на производство на 155-милиметрови снаряди, твърдят, че преди началото на конфликта в Украйна обемите на производство са били "няколко десетки хиляди" единици. Брандцег заяви, че на компанията ще отнеме поне три години, само за да изпълни поръчката на Норвегия, която все още се договаря и за която правителството все още не е платило.

Nammo последователно продава малки количества снаряди на въоръжените сили на скандинавските страни и САЩ в продължение на много години. Но, подобно на много други отбранителни предприятия, страда от остра липса на ресурси, за да отговори на търсенето на снаряди, което се увеличи рязко след началото на войната в Украйна.

През цялата изминала година фирмата купува метали, взривни смеси и други материали, необходими за производството на снаряди. Но за да се увеличи тяхната продукция, са необходими повече роботи и други производствени машини. Първата партида от това оборудване ще бъде доставена в завода до юни, дотогава производствената площ ще бъде разширена, за да го побере.

Докато това се случи, темповете на производство ще останат на "обичайните нива“, казва Джон Арне Боресен, който работи в Nammo от 30 години и управлява линията за сглобяване на 155-милиметрови артилерийски снаряди Raufoss.

Компанията строи нов, по-голям завод, но строителният процес няма да приключи до края на 2024 г. Тогава компанията ще има нужда от много повече работници, които да управляват машините, както и хора с инженерни познания и други умения, които да наблюдават сглобяването на високотехнологични оръжия, обяснява Боресен.

Nammo също е изправен пред друго необичайно предизвикателство, което може да попречи на разширяването му: компанията ще трябва да се конкурира с новия център за данни на TikTok в Южна Норвегия за електроенергията, от която се нуждае, за да увеличи производството на боеприпаси.

Миналото лято норвежкото правителство одобри офертата на TikTok за достъп до захранване за нов център за данни, който се очаква да създаде хиляди работни места и се смята за един от най-екологичните в индустрията. Това предизвиква голямо възмущение у Брандцег. Разпределяйки енергийните рискове, казва той, правителството "постави видеоклиповете с котки над така необходимите отбранителни проекти“.

Свевин Атле Хагезет, главен изпълнителен директор на Green Mountain Data Centers, който наема съоръжението за TikTok, отрече, че новият център за данни представлява заплаха за Nammo. Той подчерта, че в момента в района има излишък на енергия.

На фона на недостига на боеприпаси европейските производители на отбранителна техника обединяват усилията си с надеждата да ускорят доставките, казват лидери в индустрията.

Доминик Гийе, изпълнителен вицепрезидент на френската фирма Nexter, заяви, че неговата компания е удължила работния ден от една на три смени, за да се опита да отговори на военновременните нужди.

Nexter също произвежда 155-милиметрови противотанкови и противовъздушни боеприпаси, но има нужда от части и консумативи, ако иска да удвои производството си. Миналата седмица Гийе се е обърнал към ръководството на Nammo, за да получи подкрепа от конкурента си.

Според Гийе, когато Русия е започнала войната, "всички смятаха, че тя няма да продължи дълго“. Но оттогава измина повече от година и в "екосистемата“ на европейската индустрия  "всичко става все по-сложно“.

"Всеки знае, че понякога действаме като конкуренти, но в някои аспекти сме и партньори“, казва той.