В понеделник, 16 ноември, в Женева започва международна конференция под егидата на ООН за евентуални забрани и ограничения върху автономните оръжия с изкуствен интелект – системи, които могат самостоятелно да намират, избират и атакуват цели без пряка човешка намеса, съобщава агенция AFP.
Преговорите се провеждат в рамките на Конвенцията за определени конвенционални оръжия (ККО). Те ще разгледат въпроса за евентуални ограничения върху смъртоносните автономни оръжейни системи (LAWS), известни още като "роботи убийци“.
Жан-Марк Рикли, ръководител на отдела за глобални рискове и нововъзникващи заплахи в Женевския център за политика на сигурност, обясни, че развитието на изкуствения интелект позволява на дроновете самостоятелно да реагират на промените в околната среда. Такива системи могат да избират цели, които операторът не е определил предварително.
Позициите на държавите относно използването на тези оръжия се различават. САЩ се застъпват за подходящо ниво на човешки контрол. Франция настоява хората да продължат да участват във вземането на решения. Същевременно Париж забранява напълно автономните смъртоносни системи, но позволява частично автономни.
Очакванията на дипломатите са постигането на консенсус да се окаже трудно заради сериозните разногласия между водещите военни сили.
Кои държави се противопоставят на строгите ограничения
По данни на агенцията мнозинството от 128-те държави – участнички в Конвенцията за определени конвенционални оръжия, подкрепят идеята за разработване на нови международни правила. Дипломати и правозащитници обаче прогнозират съпротива от страна на Съединените щати, Русия и Израел. Тези държави поддържат тезата, че действащото международно хуманитарно право е напълно достатъчно за регулиране на употребата на автономни оръжейни системи.
От друга страна, ръководството на ООН, Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) и папа Лъв XIV вече предупредиха за рисковете от подобни технологии и призоваха международната общност да въведе ясни ограничения.
Как изкуственият интелект променя съвременната война
САЩ и Русия, като едни от най-големите производители на въоръжение в света, активно развиват военния изкуствен интелект. Внедряването му ускори създаването на дронове, наземни роботи, бронирани машини и подводни апарати, способни да откриват цели и да прилагат смъртоносна сила без пряка човешка намеса.
Полуавтономни системи с елементи на изкуствен интелект вече се използват в реални бойни действия в Украйна, Судан и Близкия изток, което поражда остри етични и правни дебати за отговорността при грешки на бойното поле.
Представителят на Human Rights Watch Верити Койл подчерта, че на машините не бива да се позволява самостоятелно да взимат решения за живота и смъртта на хората по време на война, тъй като подобен сценарий бързо се превръща в реалност. От Международния комитет на Червения кръст също отбелязват, че настоящите правила за водене на война не отчитат специфичните заплахи, свързани с напълно автономните системи.
Защо преговорите може да стигнат до задънена улица
Правозащитните организации предупреждават, че непредсказуемостта на автономните алгоритми увеличава риска от фатални грешки и жертви сред цивилното население. Анна Хехир, ръководител на отдела за регулиране на военния изкуствен интелект в американската организация Future of Life Institute, заяви, че напълно автономни оръжия вече съществуват, като се позова на съобщения за първи случаи на употребата им в Украйна. Според нея САЩ и Русия ще се опитат да смекчат заключителния документ на срещата в Женева, както направиха и през септември при обсъждането на потенциалните вреди от тези системи.
В навечерието на форума на масата са поставени три основни варианта за бъдещ формат – правно обвързващо международно споразумение, политическа декларация или комбиниран документ.
САЩ предлагат форумът да се ограничи до препоръки и да даде петгодишен мандат за подготовка на документ без задължителна правна сила. Русия не излезе с публична позиция преди откриването, но традиционно се противопоставя на строгите рестрикции, а според дипломатически източници планира да блокира и изказването на Европейския съюз, който участва като наблюдател.
Същевременно председателят на срещата предложи двугодишен мандат за изработване на правно обвързващ протокол, докато Великобритания, Германия и Франция призовават преговорите да започнат незабавно, а окончателното решение за правния статут на документа да бъде оставено за по-късен етап.



09:24 / 16.11.2026
79




