По време на протестите в Сърбия през юли и август множество видеозаписи и свидетелства на граждани показаха употреба на сила от страна на полицията – палки, сълзотворен газ и физически натиск. Това постави отново въпроса дали националната правна система може да гарантира ефективна защита на гражданите.

Адвокати подчертават, че в Сърбия съществува стабилна правна и конституционна рамка за защита на човешките права, но на практика тя често остава пренебрегната. Юристката Милена Васич от YUCOM (Правен комитет за човешки права) напомня, че Конституцията, Наказателният кодекс и Законът за полицията ясно забраняват малтретирането и изтезанията, а международни конвенции на Съвета на Европа и ООН допълнително защитават гражданите. Въпреки това, според нея, решения на международни органи често не се прилагат под влиянието на политически натиск.

Адвокатът и експерт по човешките права Никола Ковачевич пояснява пред Danas, че жалби за полицейско насилие и други нарушения първо трябва да бъдат разгледани от сръбските прокуратури и съдилища. Едва след изчерпване на всички вътрешни механизми случаите могат да стигнат до Европейския съд по правата на човека в Страсбург – процес, който отнема години.

Ковачевич отбелязва, че ако Съдът постанови нарушение, Сърбия е длъжна да изплати обезщетение, да възобнови разследване и да коригира практиките си. Неспазването на такива решения може да доведе до санкции от Съвета на Европа и до влошаване на международната репутация на страната.

"Европейският съд по правата на човека е най-авторитетната институция за защита на човешките права, но достъпът до него е труден и изисква пълно изчерпване на вътрешноправните средства за защита“, подчертава Ковачевич.