Международният съд планира да образува две дела за военни престъпления, свързани с действията на Русия в Украйна, и ще поиска заповеди за арест на няколко души, съобщава американският вестник The New York Times, като се позовава на настоящи и бивши служители, запознати с решението.

Случаите представляват първите международни обвинения срещу Москва, повдигнати от началото на конфликта в Украйна, и идват след месеци работа на специални екипи за разследване. Делата ще са две – за отвличане на малки деца и подрастващи от Украйна и последващото им изпращане в руски лагери за "превъзпитание“, и за извършване на умишлени атаки срещу гражданска инфраструктура в страната.

Главният прокурор Карим Ахмад Хан трябва първо да представи обвиненията си пред състав от съдии по досъдебното производство, които ще решат дали са спазени правните стандарти за издаване на заповеди за арест или разследващите се нуждаят от повече доказателства.

Не е ясно кого точно съдът възнамерява да обвини по всяко едно от двете дела. На молба да потвърди исканията за заповеди за арест, от Прокуратурата уточниха: "Ние не обсъждаме публично подробности, свързани с текущи разследвания“.

Дипломати и експерти твърдят, че е възможно президентът на Русия Владимир Путин да бъде в списъка с обвиняемите, тъй като съдът не признава имунитета на държавен глава в случаи, свързани с военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид.

Все пак вероятността за съдебен процес остава малка, казват експерти, тъй като съдът не може да гледа делата задочно и Русия е малко вероятно да предаде собствените си служители.

Кремъл отхвърли обвиненията във военни престъпления, но международни и украински следователи са събрали солидни доказателства за множество зверства от първите дни на инвазията, отбелязват от редакцията.

Първият случай, поясняват информирани служители, се занимава с широко разпространеното отвличане на украински деца – от най-малки до тийнейджъри. Като част от програма, спонсорирана от Кремъл, те са били изтеглени от Украйна и настанени в домове, за да станат руски граждани, или изпратени в летни лагери, за да бъдат превъзпитани, "установиха The New York Times и изследователи“. Някои идват от сиропиталища или други видове социални домове.

Москва не крие програмата си, представяйки я като хуманитарна мисия за защита на осиротели или изоставени украински деца.

Руският комисар по правата на децата, Мария Лвова-Белова, публично лице на програмата, започна да изпраща деца в страната седмици след началото на инвазията през февруари 2022 г. и редовно се появява по телевизията, за да насърчава осиновяванията. Миналия май Путин подписа указ за ускоряване на достъпа до руско гражданство за украинците.

Хан публично даде знак за намеренията си да продължи това дело, като заяви, че незаконните трансфери на деца в Русия или в окупирани части на Украйна са приоритет за неговите следователи.

По-рано този месец той посети дом за деца в Южна Украйна, вече освободен, а от пресслужбата му публикува негова снимка, застанал сред празни креватчета. "Децата не могат да бъдат третирани като военна плячка“, подчерта той в изявление след посещението си.

В доклад, публикуван през февруари от Йейлския университет и Програмата за наблюдение на конфликтите към Държавния департамент на САЩ, се казва, че най-малко 6000 деца от Украйна са държани в общо 43 лагера в Русия, като действителният им брой се смята за по-висок. Националното информационно бюро на украинското правителство твърди, че към началото на март може да са били повече от 16 000 деца.

"Имаше голямо внимание към този въпрос и преследването му като престъпление ще предизвика много реакции“, казва Марк Елис, изпълнителен директор на Международната адвокатска асоциация. "Забранено е насилственото прехвърляне на цивилни през граница, а по време на конфликт това може да бъде военно престъпление. То може също да се равнява на престъпления срещу човечеството, ако е част от широкоразпространена и систематична политика. Депортирането на деца може дори да бъде част от геноцидно намерение“.

Във втория случай се очаква главният прокурор да се заеме с атаките на Русия срещу гражданска инфраструктура, включително водоснабдителни съоръжения и електроцентрали, които са далеч от боевете и не се считат за законни военни цели.

Правителството на САЩ разполага с доказателства, хвърлящи светлина върху решенията на Кремъл за умишлено поразяване на жизненоважна гражданска инфраструктура и се казва, че мнозина в администрацията на президента Джо Байдън предпочитат да ги споделят със съда. Но Министерството на отбраната на САЩ блокира предложението разузнавателните данни да бъдат споделяни, защото се страхува да създаде прецедент, който би могъл да отвори пътя за наказателно преследване на американците.

Президентът Байдън все още не е решил дали да одобри публикуването на съответния материал, според служители във Вашингтон.

Заповеди за арест на заподозрени по нито един от двата случая не се очакват скоро, отбелязват от редакцията.

В миналото съдиите в МС са се нуждаели от месеци за преглед на обвиненията преди издаване на заповеди за арест или призовка за явяване. Но ситуацията в Украйна постави съда под натиск да действа бързо.

Повече от 40 държави, които са страни в съда, са поискали неговата намеса. Самата Украйна не е официален член, но е предоставила на съда юрисдикция над територията си.

Правителството на Украйна провежда свои собствени съдебни процеси за военни престъпления, а множество други международни органи също разследват докладите.

Остава обаче неясно дали някои от тези дела изобщо някога ще стигнат до съдебната зала.

През последните седмици група правителства и международни организации засилиха разговорите за необходимостта от създаване на отделен международен съд с правомощия да преследва Русия за престъплението "агресия“, по което МС. няма юрисдикция. Съдът може да подведе под отговорност лица, дори лидери, само за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Защитниците на идеята за нов съд твърдят, че агресията е първостепенното престъпление, от което произтичат всички останали.