Решението на ОПЕК+ да намали добива на петрол от следващия месец рискува да доведе до рецесия на световната икономика, а по-високите цени на суровия петрол ще увеличат рисковете за енергийната сигурност в световен мащаб, предупреди Международната агенция по енергетика /МАЕ/, пише Financial Times.

Стъпката от миналата седмица на петролния картел, воден от Саудитска Арабия, и неговите съюзници, включително Русия, да намалят целевото си производство с 2 млн. барела дневно, намери отзвук в целия свят. САЩ обвиниха Саудитска Арабия, че се е съюзила с Русия, за да повиши цените на петрола в момент, когато голяма част от света се бори с нарастващата инфлация.

"Планът на блока "Опек+" за рязко ограничаване на доставките на петрол на пазара наруши траекторията на растеж на предлагането на петрол до края на тази и през следващата година, като произтичащите от това по-високи ценови равнища изострят нестабилността на пазара и засилват опасенията за енергийната сигурност", заяви базираната в Париж агенция в четвъртък в месечния си доклад за петрола.

"С оглед на непрестанния инфлационен натиск и повишаването на лихвените проценти, по-високите цени на петрола могат да се окажат повратната точка за световната икономика, която вече е на ръба на рецесията", допълва изданието.

Предупреждението бе отправено, след като тази седмица МВФ понижи прогнозата си за световния икономически растеж за 2023 г. до 2,7%, което е най-ниската прогноза за годишен растеж от 2001 г. насам, и прогнозира, че следващата година може да се почувства като рецесия в голяма част от света.

Търсенето на петрол през последните три месеца на годината сега се очаква да намалее с 340 000 барела дневно в сравнение с миналата година, заяви МАЕ. Агенцията намали прогнозата си за ръст на търсенето през 2023 г. с 470 000 барела дневно до 1,7 млн. барела дневно.

Но дори и при по-ниско глобално търсене, "масивното намаление" на доставките на петрол от ОПЕК+ ще "намали рязко" способността на света да попълва запасите си до края на годината и през първата половина на 2023 г., добави тя.

Саудитска Арабия защити намаляването на добива с аргумента, че те са необходими, за да се избегне срив в цените на петрола, който би навредил на дългосрочните доставки. Решенията на ОПЕК+ се основават на "чисто икономически съображения", а не са "политически мотивирани", за да навредят на САЩ, заяви в четвъртък външното министерство на кралството от Персийския залив.

Като се има предвид, че много от членовете на ОПЕК+ вече не успяват да постигнат целевите си нива на производство, действителният спад на физическото предлагане на петрол вследствие на съкращенията се очаква да бъде около 1 млн. барела дневно от ноември, заяви МАЕ.

Въпреки това предлагането на ОПЕК+ може да намалее още повече след пълното прилагане на ембаргото на ЕС върху руския суров петрол, наложено заради войната в Украйна, считано от 5 декември.

През следващата година МАЕ очаква руското производство на петрол да бъде средно 9,5 млн. барела на ден, което е спад спрямо 10,9 млн. барела на ден през 2022 г., като близо 2 млн. барела на ден от производството ще бъдат прекъснати поради разширяващото се въздействие на санкциите.

"Очакваме руският петролен добив постепенно да намалее от следващия месец и предполагаме, че намалението ще се задълбочи през декември, когато ще влезе в сила ембаргото на ЕС върху руския суров петрол", се казва в доклада.

Агенцията предупреди, че руският добив може да намалее още повече, ако, както заплашиха руски официални лица, Москва намали собственото си производство, за да компенсира отрицателното въздействие на предложеното ограничаване на цените на руския износ на петрол.