Процесът на изчезване на гласа на Европа от международната сцена се задълбочи изключително силно, което вече има бумерангов ефект върху влиянието на Съюза върху световните процеси. Това каза в предаването "Метроном" на Радио ФОКУС Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи.

По думите му в Брюксел неслучайно назрява дебат за радикалната реорганизация на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Дипломатът обаче подчерта, че трябва да се прави ясна разлика между самата политика и органа за нейното осъществяване.

"Проблемите произтичат преди всичко от начина на формиране на общата външна политика на ЕС. Тя е обща, но не е общностна. Това означава, че Европейският съюз няма самостоятелна външна политика - тя става обща само когато всички държави членки са съгласни с дадени позиции", обясни Кючуков. Той допълни, че външната политика, сигурността и фискалната политика остават строго национални суверенитети и даде пример, че е трудно да си представим как България би приела прогресивен данък върху доходите до 60%, или как скандинавските страни биха въвели плосък данък от 10%.

Капанът на централизацията и персоналното напрежение

Според Любомир Кючуков проблемите в самата служба за външна дейност често се свързват с преминаването на политическите пълномощия от страна на върховния представител, който бива обвиняван, че прекрачва границите на съгласуваните общи позиции и лансира собствени тези, какъвто е примерът с позициите спрямо Китай. Дипломатът вижда в това по-широк контекст, свързан със стремежа към централизация в работата на Европейската комисия и лично на нейния председател Урсула фон дер Лайен.

"Това е опит да се подмени боксуването в задълбочаването на интеграционните процеси в ЕС като цяло с централизация и обсебване на правомощия от страна на ЕК за сметка на държавите членки. Но централизацията и интеграцията са две много различни понятия", категоричен бе Кючуков. Той потвърди, че макар да има информация за личностно напрежение по оста Фон дер Лайен - ЕСВД, проблемът е по-скоро структурен и дълбок.

Дилемата за квалифицираното мнозинство

Ключов въпрос остава изискването за единодушие при формирането на общи позиции. Лансираната от големите държави идея за въвеждане на квалифицирано (двойно) мнозинство - 65% от населението и 55% от държавите членки (което се равнява на 15 държави) - има за цел да преодолее случаите, в които една държава блокира целия ЕС (както често се визира Унгария на Виктор Орбан по отношение на войната в Украйна). По-малките държави обаче, сред които и България, изпитват сериозни опасения, че така ще им бъдат налагани решения, противоречащи на националния им интерес.

"Най-типичният пример тук е с петте държави членки, които не са признали Косово. Ако имаше такъв тип гласуване, те биха били принудени да го направят, въпреки опасенията си от създаване на прецедент и засилване на сепаратистските тенденции у дома - например Испания в Каталуния или Кипър по отношение на Северен Кипър. И тук парадоксът е, че самата промяна на начина на вземане на решения трябва да се приеме отново с единодушие“, поясни бившият заместник-министър. Той добави, че дипломацията познава и други опции за излизане от задънената улица като "консенсус минус едно" или "конструктивно въздържание".

Отход от ценностите и отсъствие от дипломатическото поле

Според анализатора базисният проблем на Европа днес е отходът от нейните фундаментални ценности - мир, солидарност и сближаване.

"Сега ЕС декларира, че ще се превърне в геополитически съюз, но в основата на геополитиката са интересите, а не ценностите. Точно затова, когато говорим за геополитика, Саудитска Арабия може да бъде наш ключов партньор. Силата на ЕС никога не е била в оръжията, а във всичко това, което се вмества в понятието "мека сила“ – диалог, преговори, политическо решаване на конфликти, строго придържане към международното право и формиране на стандарти", коментира той.

Кючуков подчерта, че в миналото бавното и трудно формиране на общи позиции чрез диалог е имало огромно преимущество - то е неутрализирало острите ръбове в националните позиции и е правело Европа желан и консенсусен посредник в международни спорове. Днес обаче ситуацията е различна: "Европа вече никой не я търси като посредник, за съжаление. Резултатът е абдикация и маргинализиране на ЕС в международните отношения. Европа на практика отсъства от дипломатическото поле.“

По думите му липсата на европейския глас е видима във всички големи глобални кризи: "Няма ни при преговорите в Газа. Няма ни при преговорите за войната в Украйна - едва сега се опитваме да влезем в тях, докато доскоро присъствахме индиректно чрез преговори с Украйна и разговори със САЩ. Няма ни в преговорите за прекратяване на войната с Иран и ядрената му програма, където преди това бяхме водеща част от формата. Венецуела, Газа, Иран, Ливан - това са имената на европейската абдикация от международните отношения и дори бих казал политическият срам на ЕС на международното поле.“

Като ярък пример за залязващата роля на Стария континент Кючуков посочи загубата на Германия на изборите за непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, където страната бе убедително победена още на първи тур от Австрия и Португалия заради небалансираната си позиция по конфликта в Близкия изток и пренебрегването на правото.

Пътят към завръщането на глобалната сцена

За да се ситуира отново като сериозен глобален играч и да преодолее несигурните си отношения със САЩ и Китай, Европа трябва да изпълни три основни условия, смята дипломатът. На първо място - да избистри собствените си позиции и да се върне в полето на ценностите, международното право и мултилатерализма. На второ място - да намери механизми за единство, без да потъпква суверенитета на по-малките членове.

"Трето, Европа трябва да се върне на собствения си терен – на терена на меката сила, а не на твърдата сила и конфронтацията. Европа няма този военен ресурс, който имат големите глобални играчи. Едно съревнование и надпревара във въоръжаването не носи позитиви на Европа. Залагането на твърдата сила е игра на чужд терен", обясни Кючуков.

Той заключи, че първото и най-важно условие за заемането на достойно място на ЕС в света е прекратяването на войните, тъй като инструментите на дипломацията са силни единствено в условия на мир и диалог.

"Промяната в Европейската служба за външна дейност е функция от промяната в посоката на външната политика на ЕС, която в момента, за съжаление, влезе в един коловоз на конфронтация и доминация на силните в света за сметка на правото", каза още Любомир Кючуков.