18:41 / 03.07.2026
290
Литва вече харчи почти 7% от брутния си вътрешен продукт за отбрана и сигурност тази година, което значително надвишава ангажиментите, договорени от съюзниците от НАТО. Литовският президент Гитанас Науседа обяви това по време на съвместна пресконференция в Берлин с германския канцлер Фридрих Мерц, както и с лидерите на Латвия и Естония, предава Укринформ.
Държавният глава уточни, че през настоящата година страната отделя 5,38% от БВП за основни разходи за отбрана и още 1,5% за разходи с двойно предназначение и инфраструктура, с което общият бюджет се доближава до критичната граница от 7%.
''Тази година Литва отделя 5,38% от БВП за основни разходи за отбрана и още 1,5% за разходи с двойно предназначение и инфраструктура. Като цяло разходите на Литва за отбрана и сигурност се приближават до 7% от БВП, което значително надвишава ангажимента, договорен на срещата на върха в Хага'', отбеляза Науседа.
Той подчерта също, че основното за Алианса сега е не само да взема решения, но и да гарантира тяхното изпълнение от всички съюзници.
''Ако на срещата на върха в Хага решихме за 5% от разходите, е много по-важно всички държави да подкрепят това решение и да го приложат до 2035 г., както е планирано. Би било много противоречиво, ако някои държави достигнат тази цифра през следващите години, докато други останат на 2 или 2,5%. Това естествено би разделило Алианса на две или три части, което изобщо не би допринесло за духа на колективната отбрана и нашата солидарност. Ако сме си поставили цели, трябва да ги постигнем - и да го направим заедно'' смята литовският президент.
Науседа също така обяви, че е инициирал изменения в литовската конституция, които биха позволили на страната да участва по-активно в системата за ядрено възпиране на НАТО.
''Преди няколко дни инициирах изменение в Конституцията за премахване на настоящото ограничение за евентуално разполагане на ядрени оръжия в Литва. Това изменение ще позволи на Литва да участва по-активно в колективните механизми за ядрено възпиране на НАТО'', обясни президентът на страната.
Този ход поставя Вилнюс далеч пред новите цели, договорени на срещата на върха в Хага през 2025 г., където поради нарастващата руска заплаха страните от Алианса се ангажираха да достигнат нива на разходи от 5% от БВП до 2035 година. Според приетата декларация въпросният бюджет е разделен на поне 3,5% за основни военни нужди и до 1,5% за защита на инфраструктурата и киберсигурност, пренаписвайки досегашната дългогодишна насока от минимум 2%, въведена още през 2014 година.
