Украинските удари по руската горивна инфраструктура и влошаването на икономическата ситуация все повече подкопават неформалния "обществен договор“ между Кремъл и населението на Русия, според който властта осигуряваше стабилност и благоденствие в замяна на ограничаване на политическите свободи. За това се говори в публикация на френския вестник Le Monde.

Авторите на статията отбелязват, че последните атаки на Украйна срещу нефтопреработвателни заводи предизвикаха най-тежката горивна криза в Русия през последните десетилетия. Особено значение имаше удара на украински дронове срещу нефтопреработвателния завод в Омск на 6 юли. След атаката най-големият руски нефтопреработвателен завод беше принуден да преустанови работата си.

Поради това войната става все по-осезаема в региони, които по-рано се смятаха за недостъпни за военни действия, подчертават журналистите. Вследствие на атаките срещу нефтопреработвателни заводи, горивни бази и танкери в цяла Русия се образуваха дълги опашки пред бензиностанциите, цените на горивото растат, а черният пазар набира скорост. В същото време руските власти засега не могат бързо да стабилизират ситуацията.

Според него е практически невъзможно доставките бързо да бъдат пренасочени към железопътния транспорт, а вносът на гориво, по-специално от Индия, не може да реши проблема оперативно.

Изданието обръща внимание и на психологическия фактор. Изследователят от Свободния университет в Берлин Андрей Яковлев счита, че властите прикриват реалните мащаби на атаките, като едновременно с това задържат цените на бензина, поради което населението изкупува гориво на запас. В резултат на това дефицитът само се задълбочава.

Освен кризата с горивото, авторите описват и общото влошаване на състоянието на руската икономика. Водещата икономистка от Института за развиващите се икономики към Банката на Финландия Хели Симола отбелязва, че през тази година икономическият растеж се е забавил, а бюджетният дефицит значително се е увеличил. В същото време, според нейната оценка, незабавна икономическа или финансова криза изглежда малко вероятна.

"Засега Русия може да финансира и поддържа операциите си в Украйна, макар че ще трябва да взема все по-трудни решения“, коментира анализатора.

В публикацията се споменава и доклад на европейските специални служби, в който се предупреждава за рисковете от банкова криза в Русия поради натрупването на проблемни кредити, масовите фалити на малкия и средния бизнес и високата зависимост на банките от няколко големи кредитополучатели. Според експертите новият пакет от санкции на ЕС, който се подготвя през юли и ще бъде насочен преди всичко срещу руските банки и криптовалутните мрежи, може да засили още повече финансовия натиск върху Русия.