Би било погрешно да се смята, че цялата енергия на Кремъл е концентрирана върху бойните полета на Донбас. В Грузия, Молдова, Сърбия, Италия и в страните от Африка офанзива от друг тип придобива все по-голям интензитет, подчертава Силви Кауфман в редакторска статия за френския ежедневник Le Monde.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Скорошното увеличение на броя на дипломатите в руското посолство в Белград от 54 на 62 служители за по-малко от година привлече вниманието на журналисти от RFE, финансирани от Конгреса на САЩ. Проучване на новодошлите разкри интересна картина: поне трима от тях са сред десетките руски дипломати, експулсирани миналата година от различни страни от Европейския съюз за шпионаж.

Това разместване на кадри е доказателство за рационално управление на персонала в руското МВнР. На първо място, той се вписва в по-голяма схема, планирана на по-високо ниво. Става дума за руска активност в Западните Балкани и извън тях, насочена към противодействие на европейското влияние - и това не е шпиономания.

Сърбия е идеална платформа за такова противопоставяне. Като кандидат-член на Европейския съюз, тя не прилага санкции срещу Русия. Държавният й глава Александър Вучич е двойствен по отношение на Москва и Брюксел, а могъщата Сръбска православна църква служи като регионален говорител на политизираната теология на руския патриарх Кирил. Случва се дори агентите на Кремъл да прекалят: през януари Вучич трябваше публично да се противопостави на разпространението на видеоклипове на ЧВК "Вагнер“, насочени към набиране на сръбски доброволци.

Докато европейците гледат как украинци и руснаци умират в "операцията“ на Путин, продължава още една страховита битка. Това е вторият фронт на руснаците: хибридна война, чиито оръжия са дестабилизация, дезинформация, манипулиране на социалното напрежение, газово изнудване, мигранти и всичко, което може да се използва за отслабване на ЕС и демокрацията. Тази битка е по-малко смъртоносна, отколкото на фронтовата линия, но понякога е много по-ефективна. Би било погрешно да се смята, че цялата енергия на Кремъл е насочена към боевете в Донбас.

Огромният арсенал на Кремъл

На първо място, става дума за най-уязвимите страни, тези, които напуснаха съветското пространство, но все още са в имперската орбита на Москва. Още не са влезли нито в НАТО, нито в ЕС, въпреки че се стремят към това. Малката Молдова се намира между Украйна и Румъния, а част от нейната територия, наречена Приднестровие, има рускоезично население, подкрепяно от 1500 руски войници. Така че Молдова много често е обект на руски дестабилизиращи операции. Освен намаляването наполовина на доставките на газ и провокациите за ескалация на напрежението, довели до инфлация в размер на 30% на годишна база, Кремъл помага на Приднестровието и с оръжие.

Без да говори за непосредствена военна опасност, министърът на отбраната на Молдова Анатолий Носатий обясни пред AFP, че страната е изправена пред "хибридна война“, целяща свалянето на правителството в Кишинев. През февруари президентът на Молдова Мая Санду предварително обвини Русия в подготовка на "държавен преврат" с помощта на саботьори, вземане на заложници и атаки срещу държавни институции. Отричанията на Москва не успяха да успокоят г-жа Санду, политически борец, кален в битките за европейска интеграция. Тя сметна за разумно да укрепи правителството си, като назначи служител по сигурността, бивш вътрешен министър, за министър-председател.

Молдова може да разчита на политическата и финансова подкрепа на Брюксел, който й даде статут на кандидат за членство в ЕС едновременно с Украйна. Грузия е в още по-деликатна ситуация – страната все още няма такъв статут. Изостря се напрежението между гражданите, три четвърти от което иска членство в ЕС, и правителството, което твърди, че не е против, но всячески пречи на процеса на европейска интеграция. Тези напрежения се изостриха в началото на март заради закона за "чуждите агенти". Приемането на подобен закон, изготвен по модела на действащия в Русия, би довело до нарушаване на гражданските свободи за получаване на чуждестранно финансиране за политическа дейност. За осемнадесет месеца Москва успя да увеличи влиянието си чрез управляващата партия, контролирана от олигарха Бидзина Иванишвили, натрупал богатството си в Русия през 90-те години на миналия век. Очевидно олигархът иска да изхвърли Грузия от европейския курс и да подкопае върховенството на закона.

Западна Европа не е имунизирана от опасност

Бившият президент Михаил Саакашвили, обвинен в злоупотреба с власт и заклет враг на Москва, е в затвора и не се чувства добре. Настоящият президент Саломе Зурабишвили най-накрая се дистанцира от правителството, като през февруари осъди объркващата снизходителност на кабинета към Русия и инерцията да настоява за реформи, изисквани от ЕС. Правителството в Тбилиси отговаря на критиките, като възпроизвежда руския наратив: Европа и САЩ са виновни или за организирането на украинския държавен преврат, или за опита да въвлекат Грузия във войната срещу Русия на страната на Украйна.

Зад фронтовите линии обаче Западна Европа не е в безопасност. Италианският министър на отбраната Гуидо Гросето е убеден, че рязкото увеличаване на броя на мигрантите, пристигащи през Средиземно море от Либия, също е част от хибридна война. По думите му тук е видимо участието на ЧВК "Вагнер“, която активно действа в Африка - друго бойно поле за пропагандни наративи.

Тази тема бе обсъдена на 8 март в Стокхолм, където се събраха министрите на отбраната и външните работи на страните от ЕС, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На срещата бе отправен призив, който намеква за необходимостта да преминем в контранастъпление. Би било хубаво.