Лавров: Рубио и аз разбираме необходимостта от редовна комуникация

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в неделя, че е готов да се срещне с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, но и че Русия няма да се откаже от основните си условия за прекратяване на войната в Украйна.

Опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да посредничи за край на войната в Украйна – най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война – засега са без успех. Миналия месец той внезапно отмени планираната среща на върха с президента Владимир Путин в Будапеща.

В петък Кремъл отхвърли твърдения на западни медии, че Лавров е изпаднал в немилост пред Путин след като плановете за срещата се провалиха, след като външното министерство на Русия изпрати послание, в което се казва, че Москва не е готова да отстъпи от исканията си по въпроса за Украйна.

''Готови сме за срещи лице в лице"

"Държавният секретар Марко Рубио и аз разбираме необходимостта от редовна комуникация,“ заяви Лавров, външен министър на Путин от 2004 г., пред държавната информационна агенция РИА Новости, предаде Reuters.

"Това е важно за обсъждане на украинския въпрос и за развитие на двустранния дневен ред. Ето защо поддържаме телефонна връзка и сме готови за срещи лице в лице, когато това е необходимо,“ добави Лавров.

Почти четири години след като Путин изпрати хиляди войници в Украйна, руските сили продължават настъплението си и контролират около 19% от украинската територия – земи, които Москва вече счита за законна част от Русия, макар Украйна и западноевропейските държави да заявяват, че никога няма да го признаят официално.

Лавров каза, че постигнатите "разбирателства“ между Путин и Тръмп на срещата им на 15 август във военната база в Анкъридж, Аляска, се основават на исканията на Путин от юни 2024 г. и на идеи, предложени от специалния пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф.

Путин представи основните си условия през юни 2024 г., като настоя Киев да се откаже от намерението си да се присъедини към оглавявания от САЩ военен алианс НАТО и да изтегли войските си от всички четири области, които Москва счита за част от Русия: Донецк и Луганск в източна Украйна – които съставляват Донбас – както и Херсон и Запорожие в южната част на страната.

В момента Русия контролира Крим, който анексира през 2014 г., почти целия Луганск, около 80% от Донецк, 75% от Херсон и Запорожие, както и малки части от областите Харков, Суми, Николаев и Днепропетровск.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призна, че някои територии, окупирани от Русия, може да бъдат признати като временно де факто окупирани, но изключи възможността за каквото и да е де юре признаване. Той подчерта, че няма мандат да отстъпва територии и че подобно изтегляне би изложило както Украйна, така и европейските ѝ съюзници на нови руски атаки.

Замразени руски активи 

"Сега очакваме потвърждение от Съединените щати, че споразуменията от Анкъридж остават в сила,“ каза Лавров.

Той добави, че в контекста на американската позиция "никой не поставя под въпрос териториалната цялост на Русия и избора на жителите на Крим, Донбас и Новорусия да се обединят със своята историческа родина“.

"Новорусия“ е термин, който руснаците използват за обширен район в югоизточна Украйна, включен в Руската империя през XVIII–XIX век. Това е и наименование на проруско движение, целящо възстановяване на руския контрол върху тази територия.

На въпрос относно европейските планове да бъдат използвани по-голямата част от замразените в Европа 210 милиарда евро руски държавни активи за финансиране на Украйна, Лавров заяви, че няма законен начин това да се направи и че Русия ще предприеме ответни действия, ако активите бъдат иззети.

Той добави, че Съединените щати са информирали Москва по дипломатически път, че разглеждат предложението на Путин за запазване на ограниченията, предвидени в Новия договор за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), и след изтичането му през февруари 2026 г.