11:08 / 07.10.2026
202
Както богатите, така и бедните страни трябва да предприемат по-бързи действия за намаляване на дълга и противодействие на нарастващото неравенство, тъй като икономиките им преживяват троен удар от бума на изкуствения интелект, тежките заеми и сътресенията от войните в Близкия изток и Украйна, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
"Някои много трудни политически решения стоят пред нас", каза Кристалина Георгиева в реч в Сингапур преди есенните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат в Банкок следващата седмица.
"Моето послание към световните икономически политици следващата седмица ще бъде следното: Не можем да продължаваме да отлагаме необходимите политически действия - вие имате инструментите, сега имате и мъдростта да ги използвате", каза още тя.
По думите ѝ досега най-тежките скорошни удари върху глобалното благосъстояние идват от конфликтите в Близкия изток и Украйна.
"Но прекомерният дълг е нарастваща тежест за богатите страни като САЩ, Япония и Германия, както и за страните с ниски доходи, които трябва да избират между разходи за обществено благосъстояние или изплащане на обременяващи заеми във време на високи лихвени проценти", отбеляза тя.
Георгиева посочи рисковете, свързани с бързото натрупване на капацитет на центровете за данни за предоставяне на изкуствен интелект, което е помогнало за повишаване на цените на акциите на много места до рекордно високи нива, подкрепяйки силния икономически растеж въпреки високите разходи за енергия поради войната в Иран.
Инвестициите в изкуствен интелект вероятно ще надхвърлят относителния мащаб на разходите за изграждане на железопътни линии, електрически мрежи и телекомуникационни мрежи.
"Независимо дали го обичаме, мразим или се страхуваме от него, изкуственият интелект вече е тук и бързо се превръща в ключов фактор за икономическите перспективи на отделните държави в световната икономика", заяви Георгиева.
Бумът в изграждането на инфраструктура за изкуствения интелект подкрепя силните корпоративни печалби, но същевременно допринася и за по-висока инфлация. По думите на Георгиева обаче има забавяне между мащабните инвестиции и момента, в който ползите от изкуствения интелект започват да се проявяват.
"Ако печалбите се окажат по-ниски от очакваното, високата задлъжнялост на големите технологични компании и огромните и нарастващи глобални инвестиции в американски акции могат да превърнат едно разочарование в мащабен шок", предупреди тя.
Седем от първите десет държави по обем на търговията, свързана с изкуствения интелект, се намират в Азиатско-тихоокеанския регион, където делът на световната икономическа активност е нараснал до 43% спрямо 25% през 1991 г. - когато за последен път срещите се проведоха в Банкок.
Докато Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван и други държави със силно развити технологични сектори се възползват от бума на изкуствения интелект, за повечето останали страни ефектът е ограничен, отбеляза Георгиева. По думите ѝ това допринася за увеличаването на икономическото неравенство. Изкуственият интелект също така увеличава търсенето на енергия, което допълнително повишава цените на горивата, торовете, храните и други основни суровини.
Тя призова държавите да ограничат публичните разходи и да повишат цената на заемите, ако е необходимо, за да контролират инфлацията, като същевременно защитават най-уязвимите членове на своите общества.
"Необходими са политики, които да гарантират доброто регулиране на изкуствения интелект и да обучават работниците, да направят пазарите на труда по-гъвкави, да улеснят предприемачеството и да подобрят енергийната сигурност", каза още Георгиева.
