Липсата на силни лидери в съвременния свят става очевидна точно в момента, когато човечеството има най-голяма нужда от тях. Точно така вижда ситуацията американският дипломат и бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който предупреждава, че последиците може да поставят на карта цялата цивилизация, подчертават в редакцията на американското издание The Wall Street Journal.

Агенция "Фокус“ представя превод на статията без редакторска намеса и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

Дали качеството на световното лидерство намалява точно когато нуждата на човечеството от от такова е станала по-належаща от всякога? Както научих по време на дълъг обяд този месец, Хенри Кисинджър смята, че нещата стоят точно така и се тревожи, че в резултат на това цивилизацията може да бъде застрашена.

Безпокойството идва естествено за Кисинджър. Първата му книга "Възстановен свят“ (A World Restored, 1957 г.) излага някои основни идеи, които доминират в мисленето му и до днес. Кисинджър вярва, че само шепа хора във всеки един момент разбират сложната архитектура на един жизнеспособен световен ред и че още по-малък брой притежават лидерските дарби, необходими за създаване, защита или реформиране на деликатната международна рамка, която прави дори частично възможен мира.

Още по-лошо, за един ефективен лидер не е достатъчно да разбира международната система. Кисинджър вярва, че има огромна пропаст между вида свят, който гражданите на всяка страна искат да видят, и вида свят, който е действително възможен. Светът не може да бъде толкова китайскоцентричен, колкото китайското обществено мнение иска да бъде, толкова демократичен или буден, колкото биха искали много американци, толкова ислямски, колкото много мюсюлмани биха желали, толкова отзивчив към проблемите на развитието, както искат някои африкански и латиноамерикански страни...

Великите лидери трябва да преодолеят пропастта между общественото мнение в собствените си страни и компромисите, неделими от международната дипломация. Те трябва да виждат света достатъчно ясно, за да разберат какво е възможно и устойчиво, и трябва да могат да убедят своите съграждани да приемат резултати, които неизбежно често са разочароващи. Парадоксално, тази задача често е по-трудна в могъща държава като Америка, която често има възможност да получи голяма част от това, което иска от света. Малките и слаби държави разбират необходимостта от компромис; великите и могъщи често си мислят, че могат да имат всичко.

Този вид лидерство включва рядка комбинация от интелектуални способности, задълбочено образование и един вид интуитивно разбиране на политиката, дадено на малцина. Най-новата книга на Кисинджър, "Лидерство: Шест изследвания на световната стратегия“, откроява шестима лидери (Конрад Аденауер от Германия, Шарл дьо Гол от Франция, Ричард Никсън от САЩ, Ануар Садат от Египет, Маргарет Тачър от Великобритания и Лий Куан Ю от Сингапур), които са постигнали страхотни неща у нас и в чужбина. Но книгата гледа напред, а не назад. Както Кисинджър подчерта по време на нашия обяд, той се опасява, че изключителните условия, които позволиха на тези лидери да се появят, може би изчезват.

Шестимата лидери, описани от Кисинджър, са родени извън социалния елит. Те са деца от средната класа, от обикновени семейства. Това минало им дава възможност да разберат как техните съграждани виждат света. Приети в меритократични образователни институции, те получават дисциплинирано и взискателно образование, което ги подготви психологически, интелектуално и културно да работят ефективно на най-високите нива на националната и международната сцена.

Въпрос, който тревожи Кисинджър, е дали тази верига се разпада – дали елитните институции вече не предлагат тази строгост и дисциплина и дали културата на "дълбока грамотност“, както той я нарича, е ерозирала до точката, в която обществото вече няма необходимата мъдрост, за да подготви новите поколения за лидерство.

Тук не става дума само за колежански преподаватели, които деградират образованието, или за повърхностни леви идеолози, които прокарват сложни и фини идеи в университетското преподаване. Става въпрос за това дали дълбочината и строгостта на класическата наука могат да издържат на предизвикателството на по-визуалната култура и по-кратките интервали на внимание, насърчавани от електронните медии.

Сега, на прага на 100-годишнината си, Кисинджър е размишлявал върху проблемите на лидерството по-дълго, отколкото продължава животът на повечето американци. Когато той навлиза в обществения живот през 60-те години на миналия век, старият елит все още доминира в областта на американската външна политика. Но старите брамини като Ачесони, Бънди и Алсопс, които донесоха на Америка както плана "Маршал“, така и войната във Виетнам, избледняха. Администрациите на Никсън, Рейгън и Буш постигнаха важни успехи, но резултатите от XXI век на американското държавно управление не са толкова вдъхновяващи.

Днес, предупреждава Кисинджър, проблемът за световния ред става все по-труден. Съперничеството между великите сили се засилва, Китай е по-сложно предизвикателство, отколкото някога е бил Съветският съюз, и международното доверие намалява, тъй като потенциалът за глобален конфликт непрекъснато нараства. Нуждаем се от мъдрост повече от всякога, казва Кисинджър, но не е толкова лесно да се намери.

Трудно е да не се съглася. Американските дебати днес, както за вътрешната, така и за външната политика, често включват стерилна конкуренция между технократи, потопени в конвенционалното групово мислене, от една страна, и популистки демагози, въоръжени с повърхностни лозунги, от друга. Хенри Кисинджър смята, че трябва да се справим по-добре. Страхувам се, че е прав и се надявам, че "лидерството“ ще получи широката читателска публика, която заслужава.