Всеки път, когато възникне голяма криза, политиците обещават, че уроците ще бъдат усвоени. Така заявиха след пандемията от COVID-19, след руската инвазия в Украйна. Но тъй като поредният енергиен шок се разпространява от Близкия изток, става ясно, че разговорите за усвояване на уроците са били само разговори.

Решението на британския премиер Кийр Стармър фактически да смекчи санкциите срещу Русия, за да позволи известен внос на дизелово и авиационно гориво в страната, ясно го демонстрира, пише The Telegraph.

Стармър твърди, че тази стъпка е само прелюдия към цяла поредица от строги санкции срещу Москва. Но самият факт, че премиерът е счел за необходимо да предприеме тази стъпка – уж за да смекчи потенциалната криза с авиационното гориво през лятото – свидетелства за уязвимостта на Великобритания както в сферата на нефтопреработката, така и в сферата на съхранението, отбелязват журналистите.

Съобщава се, че Великобритания е най-големият нетен вносител на авиационно гориво в Европа. "Затова сме особено уязвими към прекъсвания във веригата за доставки на енергийни ресурси, както се случи при затварянето на Ормузкия проток, през който преминаваше голяма част от нашите доставки на това гориво“, заявяват авторите на материала.

Според експертите разумният отговор би бил да се гарантира, че Обединеното кралство е в състояние да задоволява по-голяма част от нуждите си чрез вътрешни ресурси, както и да се увеличат нашите складови мощности, за да можем да преживеем всякакви бъдещи кризи.

Вместо това Великобритания работеше по график "точно навреме“, който свежда до минимум разходите за съхранение, но означава, че в случай на криза практически няма резерв. Затова запасът от керосин ще стигне само за един месец.

Междувременно Великобритания позволи на своите нефтопреработвателни мощности да закърнеят. През 70-те години във Великобритания има 18 нефтопреработвателни завода. След затварянето на два през 2025 г. общият им брой сега е само четири – спад, по-стръмен отколкото във Франция или Германия.

Съобщава се, че това се дължи на факта, че екологичните данъци тласкат нагоре цените на електроенергията за бизнеса, които в момента са едни от най-високите в развития свят.

Това е още едно доказателство за абсурдността на по-широката енергийна политика на Обединеното кралство. Вместо да ги забранява, правителството трябва да издава нови лицензи за добив на нефт и газ в Северно море. Министрите очевидно трябва да отменят решенията, поради които толкова много нефтопреработвателни заводи бяха принудени да затворят врати през последните години, смятат журналистите.

В един нестабилен свят Великобритания трябва бързо да стане по-устойчива, в противен случай решението на Стармър да смекчи санкциите срещу Русия ще се окаже само началото на големи проблеми, обобщават журналистите.