Член на НАТО и традиционен партньор на Украйна, която подкрепя в териториалните ѝ претенции в Крим и Донбас, Анкара застана на страната на западния блок срещу Москва в началото на инвазията през февруари.

Нейната подкрепа беше не само политическа, но и военна: тя снабди Киев с безпилотни самолети Bayraktar TB2, които през последните месеци бяха кошмар за руските военни. Въпреки това тя не се присъедини към западния блок по отношение на финансовите санкции срещу Русия, с която дори засили икономическото си сътрудничество, отбелязва BBC.

А по-рано този месец турският президент Реджеп Тайип Ердоган шокира света, като обвини САЩ и Европейския съюз, че водят политика на "провокация" срещу Москва. Той също така похвали Русия, като между другото заяви, че тя "не бива да бъде подценявана", и ще се срещне с нейния лидер Владимир Путин тази седмица. Ердоган също така заяви, че води политика на "баланс", като по този начин потвърди новата си роля на посредник в конфликта.

"Той играе с картата на Русия в отношенията си със САЩ и Запада, защото знае, че Турция е ценен съюзник за тях, и също така играе с картата на Запада в отношенията си с Русия", казва Керим Хас, турски политически анализатор в Москва, който е специалист в отношенията между двете страни.

Според някои анализатори тази двойна стратегия може да донесе значителни икономически и политически ползи.

Пари за поддържане на властта

"Ердоган обича две неща: властта и парите", казва Хас в интервю за BBC.

Популярността на турския президент, който управлява страната от две десетилетия, рязко спадна през последната година, белязана от тежка икономическа криза. През последните 12 месеца турската лира се срина до по-малко от половината от стойността си, а инфлацията нарасна с повече от 80%. А през юни 2023 г. предстоят президентски избори, което може да застраши приемствеността на правителството след повече от 20 години на власт.

"Преди изборите Ердоган се нуждае от голяма икономическа, финансова и инвестиционна подкрепа от чужбина", смята експертът, за да съживи икономиката на страната и да осигури безпроблемно преизбиране. От своя страна Русия се нуждае от посредник, за да заобиколи максимално санкциите и да продава продуктите си на световните пазари.

"Турция видя възможност да се превърне в търговски и логистичен център, както и в мостова държава за икономическите отношения на Русия със Запада", отбелязва Хас.

Търговия, инвестиции и природен газ

Войната също така е стимулирала двустранната търговия: износът на Турция за Русия се е увеличил със 75% през юли в сравнение със същия месец на 2021 г., според турската статистическа служба.

На срещата си в Сочи в началото на август Ердоган и Путин се договориха да разширят търговията си в областта на енергетиката, транспорта, финансите, селското стопанство и туризма, за да достигнат търговски обем от 100 млрд. долара (много амбициозна цел, като се има предвид, че през 2021 г. търговията възлизаше на 33 млрд. долара).

Друг пример за руски парични потоци в турската икономика е прехвърлянето на 20 млрд. долара (сума, която много анализатори смятат за неоправдано голяма) от Русия към Турция за текущия проект за атомна електроцентрала "Аккую" в южната част на страната. В енергийния сектор Турция също може да спечели от настоящата ситуация.

Турция, която получава почти половината от вноса си на газ от Русия, е поискала да преговаря за намаляване на цената, заяви самият Ердоган преди срещата си с Путин. Миналия месец Турция вече се ангажира да плаща за руския газ отчасти в рубли и да въведе платежната система Mir, създадена от Централната банка на Русия и конкурираща се с международната система SWIFT.

Сделката с Москва носи на Турция и приходи в туристическия сектор, превръщайки я в достъпна дестинация за почивка за руснаците, особено след като ЕС затегна визовите ограничения. Още преди това да се случи, туристическите пътувания от славянската страна до Турция също нараснаха: 2,1 милиона посетители през първите седем месеца на годината, което е с 41% повече, отколкото през същия период на 2021 г.