Кремъл започна нова вълна от усилия за дестабилизиране на Балканите и ликвидиране на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на Босненската война от 1992-1995 г. — вероятно в рамките на по-голяма кампания за разединяване и отвличане на вниманието на Европа, пише Институтът за изследване на войната (ISW).

Анализаторите посочват, че на 9 септември руският външен министър Сергей Лавров се е срещнал с отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик. Срещата се състоя в Москва, след което руският външен министър направи редица изявления на пресконференция.

Лавров припомни, че той и Додик са се срещнали на тридесетата годишнина от подписването на Дейтънските споразумения, които сложиха край на военните действия в Босна и Херцеговина, които Русия нарича "агресия на НАТО“. Лавров заяви, че Русия е един от гарантите на Дейтънските споразумения от декември 1995 г. и обвини Запада в "нарушение“ на споразуменията – с цел да получи "неделим контрол“ над Босна и Херцеговина и да лиши сърбите от правата им.

Освен това руският министър заяви също, че "външната намеса“ във вътрешните работи на Босна и Херцеговина е "недопустима“ и че Русия осъжда т.нар. "опити на Запада да отстрани от властта "нежелани“ сръбски лидери“.

От ISW напомнят, че Лавров имал предвид решението на апелативния съд на Босна и Херцеговина за присъдата на Додик за игнориране на решенията на върховния представител на Съвета на чуждестранните държави, които гарантират изпълнението на мирното споразумение в Босна и Херцеговина, и за пренебрегване на решенията на Конституционния съд.

Лавров твърдеше, че "разрушаването на консенсуса, който е в основата на Босна и Херцеговина, е по същество престъпление, защото това е покана за поредната война на Балканите“.

Лавров също така одобри идеята на Додик за планиране на "референдум“ в Република Сръбска през октомври 2025 г. Руският министър саркастично заяви, че "Западът не обича референдумите“, като нарече "прозрачен“ проведеният от Русия референдум в Крим през 2014 г.

"Лавров и Додик се срещнаха в същия ден, в който Русия осъществи мащабно нахлуване с дронове във въздушното пространство на Полша, което вероятно също е имало за цел да тества единството на НАТО и ЕС", допълват от ISW.

Анализаторите припомнят, че Кремъл по-рано е използвал отношенията си с Република Сръбска, за да окаже по-голямо влияние в Балканите, да посее раздори в Европа и да подкопае подкрепяните от САЩ Дейтънски споразумения, с цел да потопи Балканите в хаос.

Милорад Додик, лидер на босненските сърби, от 2018 г. е един от тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина – колективен върховен орган на властта, който отговаря на поста президент в други държави. След войната през 90-те години в Босна в него влизат трима души, които представляват две вътрешни държавни структури и три етноса: един сърбин от Република Сръбска, по един представител на хърватите и босненците – от Федерацията на Босна и Херцеговина. Членовете на този триумвират се избират едновременно за четиригодишен мандат, като всички те представляват различни религии: сърбите изповядват предимно православието, босненците— исляма, а хърватите — католицизма.

Това е резултат от крехък компромис, известен като Дейтънските споразумения. Те бе сключени през 1995 г. с участието на международната общност и страните-гаранти (САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия). След Босненската война от 1992-1995 г. именно тези споразумения затвърдиха основата за по-нататъшното съжителство на трите етноса в Босна и Херцеговина.

На 26 февруари 2025 г. бе съобщено, че съдът в Босна и Херцеговина е признал Милорад Додик за виновен в неподчинение на решението на върховния представител и го е осъдил на една година лишаване от свобода.