Хърватия, която ще влезе в еврозоната на 1 януари, прие първия си бюджет в евро, предава Reuters, като пояснява, че в него е заложен общ дефицит от 2,3% от БВП на страната въз основа на прогнозата за 0,7% икономически растеж за 2023 г.

Бюджетът беше приет със 77 гласа "за" и 50 "против" в 151-местния парламент, допълва агенцията.

"Това е първият бюджет на Хърватия, деноминиран в евро“, обяви министърът на финансите Марко Приморац, докато представяше бюджетните планове. "Въвеждането на еврото ще укрепи нашата икономика, ще бъде котва на стабилност, ще ни направи по-устойчиви и защитени от външни шокове и кризи и ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат“, увери Приморац в реч пред депутатите.

През юли финансовите министри на Европейския съюз официално одобриха Хърватия - държава-членка на ЕС от 2013 г. - да стане 20-ият член на еврозоната в началото на 2023 г., определяйки обменния курс за влизане на едно евро към 7,53450 хърватски куни.

Премиерът Андрей Пленкович заяви, че бюджетът има за цел да смекчи последиците от икономическата криза, предизвикана от войната в Украйна, да поддържа растежа и да запази социалната стабилност.

Общите бюджетни приходи се прогнозират на 24,9 милиарда евро, което е с 9% повече от тази година и се подхранва основно от преки и косвени данъци, прогнозирани за 13,3 милиарда евро.

Разходите са определени на 26,7 милиарда евро, което е с 2,1 милиарда евро повече от тази година, поради увеличението на правителствените социални програми и тези за развитие.

Икономическият растеж от 5,7%, очакван тази година, се прогнозира да спадне до 0,7% през 2023 г., докато публичният дълг се планира да бъде намален до 67,9% от БВП от 70,2% тази година. Инфлацията, която се прогнозира на 10,4% тази година, се очаква да спадне до 5,7% през 2023 г.

Депутатите от опозицията предложиха 430 поправки в бюджета, но правителството прие само 10.