Атина, не за първи път, е под натиск от съюзниците си от НАТО да предостави значителна помощ на Украйна, главно чрез препродажба на част от своите 25 изтребители Mirage 2000-5 на посредници, пише Kathimerini.

Натискът поставя на изпитание силното нежелание на Гърция да предостави високотехнологични системи, които да бъдат използвани срещу Русия, и нейното предпочитание да допринесе чрез остарели оръжейни системи, като например 60 самоходни 203-милиметрови гаубици M-110, които са част от арсенала на армията от 60-те години на миналия век.

Натискът за нещо повече от символичен принос идва главно от Съединените щати и Франция, но също и от източноевропейските страни, които са по-близо до бойното поле в Украйна и са по-чувствителни към украинската опасност. САЩ натискат Гърция да придобие повече от собствените си оръжейни системи чрез инициативата "Приоритетен списък с нуждите на Украйна“ (PURL), в която досега са участвали главно балтийските и скандинавските страни.

В случай че Гърция реши да продължи, което е съмнително, тя ще продаде Mirage 2000-5 на посредници като САЩ, Франция и Германия, но също и на по-малки сили като Чешката република и Естония. Последната, особено като един от най-верните поддръжници на Украйна, е изразила интерес да купи някои от изтребителите. Посредниците след това ще ги препродадат на Украйна или ще й предоставят други самолети.

Гърция вече е закупила 24 по-съвременните изтребители Rafale от Франция и, като се има предвид, че техническата поддръжка за 2000-5 ще бъде прекратена през 2027 г., се стреми да се освободи от по-старите изтребители. Но преговорите с Индия за продажбата им стигнаха до задънена улица и няма купувачи и от другите балкански страни. Гърция води преговори с Франция за придобиването на още 6-12 Rafale и се опитва да договори по-ниска цена в замяна на продажбата на част от 2000-5.

Гърция също е под натиск да позволи на Турция да участва в програмата SAFE на ЕС за отпускане на заеми за военни доставки на стойност 150 милиарда евро, главно по символични причини, тъй като Анкара има двустранни споразумения за сътрудничество с много от членовете на ЕС. Гърция е категорично против това, докато Анкара продължава да оспорва нейната суверенитет над части от Егейско море.

По време на текущата 7-ма среща на върха на 47-членната Европейска политическа общност премиерът Кириакос Мицотакис заяви във вторник, че военната защита трябва да се осигурява и извън източния фланг на НАТО.