Въпреки спада по време на пандемията от коронавирус, Гърция все още е начело в Европейския съюз по потребление на антибиотици извън болниците, казват лекари, цитирани от електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.

Прекомерната консумация на антибиотици рискува да направи вирусите по-устойчиви. Това се повтаря от лекарите от десетилетия. Но има и нещо друго: настоящото поколение антибиотици, разработени преди десетилетия, бързо наближава края на своята полезност и се очаква смъртните случаи от резистентни щамове на вируси да се увеличат почти осем пъти, ако разработването на по-нови лекарства продължи със същия бавен темп.

През 2020 г. потреблението на антибиотици извън болниците в Гърция беше 26,4 дефинирани дневни дози на 1000 жители, което е значителен спад от 32,4 през 2000 г., но все пак почти двойно повече от средното за Европейския съюз от 15.

Статис Склирос, общопрактикуващ лекар и ръководител на Центъра за първично здравеопазване в Немеа, казва, че спадът е очакван, тъй като поради пандемичните ограничения имаше по-малко посещения при лекари от първичната медицинска помощ.

Но пациентите също са склонни да се самолекуват, като често държат антибиотиците с изтекъл срок на годност. Около 30% от гръцките пациенти използват антибиотици, останали от предишни лечения, сами и без да се обръщат към лекари за насоки, казва Склирос.

В ЕС 33 000 души умират годишно от резистентни вирусни щамове и 1,3 милиона в световен мащаб. Но резистентните щамове ще продължат да се разпространяват, тъй като сегашното поколение антибиотици, разработени предимно от 1930 до 1970 г., продължава да се използва, казва Склирос. А фармацевтичните фирми избягват да разработват нови лекарства, защото изследванията са скъпи. От 2017 г. насам са одобрени само осем нови антибиотика, от които само два представляват ново "скеле“ или стабилна конфигурация от два или повече протеина. В резултат на това смъртните случаи от резистентни вируси се очаква да надхвърлят 10 милиона годишно до 2050 г.