Губернаторът на Ню Йорк, Кати Хочул, в събота легализира естественото органично намаляване, популярно известно като "човешко компостиране“ или "терамация“, след смъртта, съобщава The Guardian.

Законодателният ход прави щата шестият, който прави това от 2019 г. насам и дава достъп на нюйоркчани до "алтернативен, екологичен метод на погребение, считан за еко-френдли“.

"Но починалите не могат просто да бъдат хвърлени върху купчината компост: останките трябва да бъдат доставени на гробищна корпорация, сертифицирана като съоръжение за органично намаляване, подходящо затворена и вентилирана и не съдържаща батерии, радиоактивен имплант или радиоактивно устройство", пояснява изданието.

Вашингтон стана първият щат, който легализира "човешкият компост““ през 2019 г., последван от Колорадо и Орегон през 2021 г., след това Върмонт и Калифорния по-късно през 2022 г. Законодателството на Ню Йорк, A382, премина през двете събрания през лятото.

В повечето случаи починалият се поставя в полуотворен съд за многократна употреба, съдържащ подходяща постелка – дървени стърготини, люцерна или слама – идеални за микробите да си вършат работата. В края на процеса се получава натрупан кубичен метър почва, богата на хранителни вещества, еквивалентна на 36 торби с пръст, която след това може да се използва като тор.

"Всяко едно нещо, което можем да направим, за да отблъснем хората от бетонни облицовки, луксозни ковчези и балсамиране, трябва да направим и да го подкрепяме“, казва Мишел Ментър, управител на резервата Greensprings Natural Cemetery в центъра на Ню Йорк. Ментър отбелязва, че нейната компания ще обмисли сериозно дали да започне да прилага метода.

Хочул се бе оказала пред политическа дилема по въпроса. Тя каза, че е горда американка от ирландски произход и често е говорила за това как нейните ирландски, католически корени са повлияли на нейния политически възглед.

Католическата конференция на щата Ню Йорк насърчи последователите на църквата да притиснат Хочул да наложи вето на законопроекта. Организацията твърди, че процесът "не осигурява уважението, дължимо на телесните останки“, според Catholic Courier.

"Процес, който е напълно подходящ за връщане на растителни остатъци на земята, не е непременно подходящ за човешки тела“, посочва Денис Поуст, изпълнителен директор на организацията, в изявление.

От друга страна, защитниците от "Ордена на добрата смърт“ призоваха губернатора да положи своя подпис и предложиха поредица от декоративни цветни карти с надписи "Компостирайте ме“ и "Искам да бъда дърво“, които да изпратят на губернатора

Други твърдяха, че хората искат метод на разположение в съответствие с начина, по който са живели живота си. "Кремацията използва изкопаеми горива, а погребението използва много земя и има въглероден отпечатък“, оплаква се Катрина Спейд, основател на Recompose, "зелен“ погребален дом в Сиатъл, който предлага "човешки компост“.

"За много хора превръщането им в почва, която може да се превърне в градина или дърво, е доста въздействащо“, казва Спейд пред AP. Други пионери на "естественото органично намаляване“ предлагат не само услуги за компостиране на хора, зелени погребения и кремация с вода (известна още като аквамация).

Привържениците на тераминацията казват, че процесът е икономичен, както и екологичен, като тялото се трансформира за шест до осем седмици.