Общественото недоволство, което обзема Франция, откакто тийнейджър е убит от полицията в предградие на Париж, повишиха призрака на безредици, които разтърсиха френските предградия седмици наред през 2005 г. и правителството на Еманюел Макрон се бори да спре това да се случи отново, пише европейската редакция на Politico.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

На 29 юни сутринта френският президент свика извънредно заседание на кабинета след сблъсъци през нощта във френски градове, след като 17-годишен е прострелян от полицията в Нантер, западно предградие на Париж.

Правителството реши да отмени всички "неприоритетни“ пътувания на министри, последният ход на правителството за намаляване на напрежението, което обхваща нацията.

Отговорът на самия Макрон на видеото на полицай, който стреля по Нахел М. (пълното му име не се съобщава) е бърз и недвусмислен. Докато някои се съмняваха дали полицаят се е почувствал заплашен от тийнейджъра, президентът говори за "емоцията на нацията“ и е заявил, че убийството е "необяснимо“ и "непростимо“.

Издадени са също така инструкции на полицейските служители да избягват поведение, което би събудило напрежение в обеднялите френски квартали, според Paris Playbook. Министърът на вътрешните работи Джералд Дарманин е заявил, че около 40 000 полицаи са разположени във Франция.

Има неудобна прилика между последните вълнения и събитията, които разтърсиха Франция преди почти 20 години.

През 2005 г. двама млади мъже - Заид Бена и Буна Траоре - загинаха, докато се опитваха да избягат от полицейски контролно-пропускателен пункт в парижкото предградие Клиши-су-Боа. В последвалите седмици на бунтове младежи в предградията са водели ожесточени битки с полицията и в някои нощи десетки са арестувани и стотици коли са подпалени. Подобно на Нахел М., Бена и Траоре са от имигрантски произход и смъртта им разпали чувството за несправедливост сред мнозина.

За да сложи край на безредиците през 2005 г., правителството е принудено да обяви извънредно положение.

"Притеснявам се, че ще преминем през това, с което се сблъсках преди 18 години, през 2005 г.“, е заявил Франсоа Молен, бивш прокурор в северен Париж, където са започнали бунтовете. "Развива се много бързо. И се надявам, че няма да се сблъскаме със същата [ситуация] и всички ще възвърнат разума си“, е заявил той по телевизионния канал France 2.

На 29 юни Макрон отново призова за спокойствие, след като 180 души са арестувани през нощта, обществени сгради са нападнати и трамвай е запален в предградие на Париж.

Изправен пред кръстосания огън

За Макрон моментът на трагичната смърт на Нахел М. не може да бъде по-лош. Франция едва излиза от седмици на протести срещу реформите, които повишиха законовата пенсионна възраст на 64 от 62.

Президентът трябва да се справи и с недоволството у дома заради инфлацията и нестабилния международен пейзаж, доминиран от войната в Украйна. На 29 юни той се е отправил към Брюксел за среща с други лидери на ЕС.

Докато министрите от правителството призовават за спокойствие, няколко крайнолеви фигури са обвинени в подклаждане на напрежение. Крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон е написал в Twitter, че "кучетата пазачи ни нареждат да призоваваме за спокойствие. Ние призоваваме за справедливост."

През последните години нещата са относително спокойни въпреки прогнозите, че напрежението ще нарасне по време на пандемията от COVID-19. Правителството заявява, че това отчасти се дължи на по-големия достъп до работни места при Макрон и повече инвестиции в по-бедните предградия.

Но резултатите за безредиците остават - омраза към полицията, престъпност, свързана с наркотиците и усещането, че френската меритокрация вече не функционира.

В бедните квартали "на децата им е писнало, защото са изправени пред полицейски проверки през цялото време, момчетата се събуждат всяка сутрин със страх. Така че, когато драснете клечка кибрит, напрежението пламва“, е заявила френският политически анализатор Клое Морин.

"И още по-сложно е да се успокои ситуацията, защото и политиците изпитват  недоверие“, е добавила тя.

Френският президент знае колко бързо могат да ескалират безредици във Франция, свързани с обвинения в полицейска бруталност. По време на протестите на Жълтите жилетки през 2018 г. и 2019 г. насилието нарасна спираловидно, тъй като протестиращите отприщиха гнева си по улиците, а силите за сигурност прибягнаха до груби тактики.

През 2005 г. тогавашният президент Никола Саркози е обвинен в разпалване на проблеми с коментари, че иска да "почисти“ загражденията .

Посланието на Макрон е за успокоение, но няма гаранция, че ще бъде чуто.