Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

През почти петте години на войната на Русия срещу Украйна нищо не нанесе такава вреда на контрола на Кремъл върху общественото мнение, както издаденият през септември 2022 г. указ на Путин за принудителна мобилизация на 300 000 души. Както пише Foreign Policy, последствията от мобилизацията през 2022 г. се оказаха толкова сериозни, че мнозина стигнаха до заключението: за Путин повторението на такава стъпка е твърде голям риск.

Въпреки това от парламентарните избори в Русия са минали вече повече от пет седмици, а указ за нова мобилизация все още няма. Кремъл, разбира се, през цялото това време отричаше наличието на такива планове – според изчисленията на The Moscow Times, три месеца преди изборите това е било направено 18 пъти.

Липсата на официално обявление обаче съвсем не означава, че няма нова вълна на мобилизация, смята изданието.

"Тези, които очакват тържествено изявление, след което ще последва масов наплив на хора към границата, най-вероятно ще останат разочаровани – защото за нова мобилизация не е необходим никакъв допълнителен указ“, се посочва в статията.

През май 2023 г. Върховният съд на Руската федерация постанови, че периодът на мобилизацията продължава от момента на обявяването ѝ и до издаването на указ за официалното ѝ приключване. Такъв указ не съществува и държавата продължава да приема законодателни актове, позовавайки се на този статут. От юридическа гледна точка Русия се намира в състояние на непрекъсната мобилизация още от 2022 г., поради което Путин не се налага да подписва никакви нови документи.

При това Кремъл не изпитва толкова остра липса на жива сила, че да се откаже от методите, които досега са давали резултат – съчетание от финансови стимули и целенасочен принудителен натиск – в полза на мащабна общонационална мобилизация. Въпреки че Украйна унищожава всеки месец 30–40 хиляди руски военни на фронта, системата за набиране на доброволци работи под голямо натоварване, но засега не дава сривове.

Обаче тъй като привличането на нови хора не позволява да се компенсират загубите на бойното поле, властите все по-често прибягват до принуда. От юни насам независимите руски медии отчитат случаи на хора в цивилни дрехи, които се придвижват с автомобили без отличителни знаци, хващат мъже по улиците или на работните им места и ги отвеждат във военните комисариати, където под натиск ги принуждават да подпишат договор. Мишена на такива акции стават мъже – предимно от бедни, отдалечени региони – обременени с дългове, тези, които са под разследване или са попаднали в други уязвими ситуации, от които може да се възползват.

При това експертите отбелязват, че принудата вероятно не се координира директно от Москва – центърът само определя квоти за набиране на военнослужещи за всеки регион и се дистанцира от тези злоупотреби.

Категориите граждани, засегнати от мобилизацията, от 2022 г. насам практически не са се променили. Тогава сред мобилизираните имаше непропорционално много жители на националните републики – като Бурятия, Дагестан, Тува и Якутия. В тези региони бедността, високата безработица, ниските заплати, липсата на други перспективи и наличието на парични плащания за подписване на договор правеха военната служба относително "привлекателен“ вариант. Настоящата вълна от акции срещу призовниците се развива по подобен сценарий: тя обхваща бедните, отдалечените и пренебрегнати от централната власт региони – например Пензенска област или Удмуртия (Ижевск), въпреки че сега мъже в призователна възраст се спират и по улиците на Москва.