Украйна и Израел постепенно се отдалечават от САЩ, докато планират своята военна стратегия съответно срещу Руската федерация и ХАМАС. Вашингтон не е бил предупреден за офанзивата в района на Курск от страна на Украйна и ликвидирането на лидера на ХАМАС Исмаил Хания, пише Foreign Policy.

Извън строя

Съединените щати изиграха решаваща роля в подкрепата на съюзниците си Украйна и Израел, които водят война срещу съответните си врагове - Русия и ХАМАС, като предоставиха милиарди долари под формата на военна помощ, разузнавателна подкрепа и дипломатическа мощ.

Но през последните седмици администрацията на Байдън все повече се разминава с двете страни. От Украйна, която започна изненадваща контраофанзива на руска територия, без да информира първо Вашингтон, до Израел, който уби политическия лидер на ХАМАС и главен преговарящ Исмаил Хания в Техеран по време на продължаващите преговори за прекратяване на огъня, подкрепяни от САЩ, за прекратяване на войната в Газа, Вашингтон изглежда е останал встрани от основните решения, които драматично повлияха на траекторията на всяка от войните. И във всеки един от случаите Белият дом е бил принуден да реагира.

Курск. Белият дом отрече Украйна да го е предупредила по какъвто и да е начин преди украинските войски да влязат в Курск. Пентагонът също не е получил предупреждение. А Държавният департамент заяви, че правителството на САЩ не е участвало в планирането.

Според многобройни запознати администрацията на Байдън изглежда е частно скептична към военната логика зад навлизането на Украйна в руската Курска област.

Това не е първият случай, в който Вашингтон има резерви към стратегията на Украйна. Имаше сериозни опасения, че Украйна е насочила твърде много войски към неуспешния опит да задържи богатия на полезни изкопаеми град Бахмут в украинската област Донбас по време на контраофанзивата на Киев през 2023 г. А в сензационен доклад от сряда Wall Street Journal отбеляза, че ЦРУ се е опитало - безуспешно - да разубеди Киев да се опита да саботира газопровода "Северен поток 2".

Белият дом също така отдавна се опасява, че войната може да излезе извън границите на Украйна и да ескалира, което предизвиква търкания с украинските лидери, които понякога са недоволни от нивото и скоростта на американската подкрепа и от ограниченията, които Вашингтон поставя върху видовете оръжия, които ще позволи на Киев да притежава, и начина, по който тези оръжия могат да бъдат използвани.

Въпреки че американската военна помощ за Украйна продължава да тече, след като през април Конгресът одобри допълнителна помощ в размер на 60 млрд. долара, тя идва на струйка, а не като поток, което разочарова украинските представители, които дойдоха във Вашингтон с настояване за повече. Освен това администрацията на Байдън се колебаеше дали да позволи на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари по цели в Русия, като едва наскоро разхлаби донякъде ограниченията, за да разреши това при много ограничени обстоятелства.

Дори когато украинските войски вече са на руска територия и Кремъл не дрънка с ядрена сабя - може би най-големият страх на американската администрация, произтичащ от конфликта - Министерството на отбраната на САЩ все още позволява на Украйна да поразява руска територия само с управляеми боеприпаси, които достигат до 64 км на изстрел, което е далеч по-малко от обхвата на 320-километровата тактическа ракетна система на американската армия, която САЩ тайно изпратиха по-рано тази година.

Задкулисно напрежение. И все пак администрацията на Байдън се стреми да държи под око разногласията с Киев, поне публично, за да създаде имидж на единен фронт.

Решението на Киев да предприеме дръзко сухопътно нахлуване на руска територия, очевидно без да се консултира с Вашингтон за това, постави администрацията на Байдън в изключително неудобно положение.

"Мисля, че в частен план трябва да наблюдаваме Русия и да видим какво ще направи", коментира Джим Таунсенд, бивш заместник-помощник-министър на отбраната по въпросите на европейската политика и политиката на НАТО. "В същото време публично не можем да бъдем възприемани като такива, които издърпват килимчето изпод краката на [украинците]."

Администрацията на Байдън не разкриваше вътрешните си обсъждания относно офанзивата, в резултат на която Украйна постигна най-големите си успехи на бойното поле от близо две години, като даде на Киев известна свобода на действие да премине привидната червена линия и да навлезе в Русия. Но тихо украински и източноевропейски официални лица, настроени като ястреби, продължават да се оплакват от липсата на подкрепа, която да помогне на Украйна да спечели войната, а не само да оцелее в настъплението на Русия.

Израел. Съединените щати и Израел като цяло са единодушни по отношение на големите цели - намаляване на военния потенциал на ХАМАС и защита на Израел от Иран и неговите пълномощници. "В крайна сметка те искат едно и също нещо", споделя Авнер Голов, който е бил старши директор в израелския Съвет за национална сигурност.

Но между двамата близки партньори все още има много търкания по някои много важни въпроси, включително израелската бомбардировъчна кампания в Газа - нещо, което президентът на САЩ Джо Байдън понякога определя като "безразборно", как и кога да се сложи край на войната, липсата на планиране как да се стабилизира Газа непосредствено след войната и дали заявената от израелския министър-председател Бенямин Нетаняху цел за пълно изкореняване на ХАМАС изобщо е възможна.

Въпросите се усложняват от разногласията в самия Израел - между правителството на Нетаняху, службите за сигурност и обществеността - относно това как и кога да се приключи войната. "Това затруднява много Съединените щати", коментира Стивън Кук, старши сътрудник в Съвета за международни отношения. "По същество, вие имате службата за сигурност, имате израелски политици, които по същество се обръщат към Съединените щати с молба да ударят Нетаняху, но той е избраният министър-председател", заявява той.

Резултатът е, че администрацията на Байдън понякога изглежда, че работи в различен свят от този, в който Нетаняху ръководи Израел. Докато американските дипломати работеха с колегите си в Египет и Катар, за да осигурят прекратяване на огъня между Израел и ХАМАС, Израел очевидно уби политическия лидер на ХАМАС, докато той беше в Техеран. Това решение не само обърка преговорите за прекратяване на огъня, но и даде началото на нова криза, тъй като Иран заплаши да отвърне на нападението, което накара Съединените щати да се помъчат да изпратят военни подкрепления в региона, за да защитят Израел.

Офшорно балансиране. С отдалечаването на Вашингтон от преките военни интервенции в чужбина, които бяха характерни за войната срещу тероризма, широката, но безрезервна подкрепа на САЩ за Украйна и Израел сякаш предложи нов модел за това как САЩ могат да се притекат на помощ на съюзниците си, без да поставят ботуши на земята. "Именно това искат сдържащите се и реалистите. Те искат да бъдат балансьори в офшорни зони", смята Кук.

Но Кук отбелязва, че - както показаха последните няколко седмици - подходът не е лишен от недостатъци. "Звучи чудесно в академичните списания, но не мисля, че наистина работи".