Твърдението, че целият свят подкрепя Украйна, е лъжа, пише икономистът Габор Щайнгарт* в статия за германското издание Focus. Въпреки "помпозните изявления“ на влиятелни политически фигури като американския президент Джо Байдън и министъра на външните работи на ФРГ Аналена Бербок, в САЩ и Европейския съюз има хора, които смятат изпращането на оръжия в Украйна за лудост, както и такива, които искат да търгуват с Русия.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Зад помпозните изказвания на Бербок, Байдън и други западни лидери се крие "сива зона“, населена от пацифисти, противници на санкциите и върли политически врагове на Украйна. Отслабва ли солидарността с Украйна?

Преди броени дни в Ню Йорк Общото събрание на ООН отново настоя за изтегляне на руските войски от Украйна. За съответната резолюция гласуваха 141 от 193 държави-членки на организацията. В емоционалната си реч министърът на външните работи на ФРГ Аналена Бербок призова за подкрепа на Украйна, "бореща се за свобода“: "Всеки от присъстващите тук може да допринесе за каузата на мира, като каже на агресора, че трябва да спре“.

И само няколко дни преди това Джо Байдън пое личен риск и пътува с влак до Киев, за да увери президента Володимир Зеленски в солидарност: "Вие ни напомняте, че свободата е безценна. Ние ще бъдем до вас, г-н президент - толкова, колкото е необходимо“.

Неудобната истина: броят на привържениците на Украйна и нейния президент намалява.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също бе във войнствено настроение, когато представи новия пакет от санкции срещу Москва: "Заедно ще затегнем още по-здраво примката около врата на Русия“.

Често се казва, че думите са в състояние да променят света. Те обаче могат да създават и заблуди, които да не позволят на съвременниците да разберат какъв баланс на силите се крие зад тях. В навечерието на първата годишнина от избухването на военните действия истината стана просто неразличима в тази свообразна западна словесна мъгла. "В началото беше Словото, в края беше Изразът“, бе казал някога полският поет Станислав Йежи Лец.

Но всъщност неудобната истина е следната: привържениците на Украйна и нейния президент намаляват. Зад жалките изявления на Бербок, Байдън и други се крие "сива зона“. Именно в нея се намират враговете на Украйна. Те са разделени на три групи и всички тези три групи виреят в демократичните държави по света. Именно това прави действията им особено опасни за Украйна.

Първата група врагове: алчни бенефициенти

Все още има държави и фирми, които се осмеляват по икономически причини да купуват стоки в Русия, включително тези под санкции.

Например Полша внася руски нефт дори след въвеждането на петролното ембарго. В началото на февруари държавен секретар в Министерството на държавната собственост призна, че Полша все още получава 10% от петрола си - около 20 000 тона на месец - от Русия. По думите му договорът с руския газов концерн "Татнефт“ не може да бъде прекратен, в противен случай ще трябва да се плати неустойка. Финансовите интереси за тези хора са по-важни от солидарността с украинското ръководство.

Засега няма газово ембарго на ЕС: въпреки че "Северен поток 1“ и "Северен поток 2“ вече не доставят газ от Русия, такъв все пак идва в Европа по други начини. Газопроводите "Трансгаз“ и "Турски поток“ продължават да работят, а руснаците проявяват безпрецедентна активност и в областта на втечнения газ. ЕС внася от Русия около 500 милиона кубически метра тръбопроводен газ и 1500 милиона кубически метра ВПГ на месец. Франция, Испания и Белгия са сред най-активните купувачи, според новинарската служба ICS.

Но други руски санкционирани стоки - цимент, хайвер, злато, пластмаса, дърво и други - продължават да текат към Европа, включително към Германия. Наскоро Министерството на икономиката на ФРГ призна за първи път, че все още има много вратички в санкциите, използвани от държави и фирми. "Ясно е, че санкциите може да бъдат заобиколени“, отбеляза Роберт Хабек.

Типичният бенефициент от настоящата ситуация е Индия. Най-голямата демократична държава в света се възползва от възможността и изкупува на ниски цени количествата петрол и газ, които бяха освободени в резултат на западните ограничителни мерки. За разлика от Полша, Индия не смее да тръгне ясно срещу Русия по украинския въпрос, а само се опитва да спечели капитал от този конфликт.

Втора група: Пацифисти

По целия свят се разпространяват пацифистки настроения, чиито поддръжници насърчават бързото и ненасилствено прекратяване на конфликта, т.е. Украйна да се предаде и да загуби независимостта си.

Манифестът за мир, иницииран от германците Сара Вагенкнехт и Алис Шварцер, събра хора като Антье Фолмер и Маргот Кесман, както и консервативни политици като Петер Гаувайлер. Те искат да спрат доставките на оръжие за Украйна и по този начин да я оставят беззащитна пред лицето на Русия: "Призоваваме канцлера да спре да увеличава доставките на оръжие“.

Трета група: Политически врагове

Тази група представлява най-голямата опасност за Украйна, защото е активна предимно в САЩ и атакува основния спонсор на Украйна, правителството във Вашингтон. Потенциалният консервативен съперник на Доналд Тръмп на предстоящите президентски избори, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, открито се противопостави на военната помощ, предоставена на Украйна от правителството на Джо Байдън. "Даването на безсрочен картбланш на Украйна е неприемливо“, предупреди ДеСантис.

И по-нататък: "Аз и много американци си мислим: Добре, той е много притеснен за границите на страната на другия край на света. Но той не направи нищо, за да осигури нашите собствени граници тук, у дома“.

Доналд Тръмп също не иска да изпусне влака, който се движи с пълна скорост към сблъсък с Вашингтон. Като призовава поддръжниците си да финансират предизборната му кампания, той се представя като явен противник на по-нататъшната военна помощ за правителството на Зеленски.

Бившият лидер на Белия дом написа: "В икономически климат, в който инфлацията изтощава гражданите на САЩ, Байдън изпраща пари на данъкоплатците в Киев за финансиране на пенсии“.

И по-нататък: "Той обича да изпраща парите на нашите данъкоплатци в други страни, за да охранява границите им“. Заключението на Тръмп: "Байдън поставя другите нации пред собствената си“.

Става дума за интереси, не за справедливост.

Извод: обществената подкрепа за Украйна намалява. Привържениците на страната трябва да направят това, което все още не са направили достатъчно добре – да обясняват мотивите си. От правителствата се изисква да дават отчет на данъкоплатците, включително за военния персонал, за своите инвестиции и рисковете, които поемат.

Без тази разяснителна работа нашата война срещу Русия в Украйна, впрочем, както и войната ни във Виетнам навремето, може да завърши с провал. Причината ще бъде липсата на подкрепа от западните държави, които финансират нашата обща война.

По детски наивно е да се вярва, че всичко може да се обясни с борбата на украинците за свобода. Става дума за интереси, не за справедливост. Западът също не е идеално място. Можете отново да цитираме полския поет Станислав Йежи Лец: "Който търси Рая на Земята, е спал в часовете по география“.

*Габор Щайнгарт е един от най-известните журналисти в Германия. Издава бюлетина The Pioneer Briefing. Подкаст със същото име е най-слушаният в Германия по въпросите за политика и бизнес. Преди да основе Media Pioneer той бе председател на Управителния съвет на Handelsblatt Media Group.