След няколко седмици на заплахи, както на думи, така и на практика, няма никакво съмнение, че Владимир Путин се занимава с изнудване с високи залози. Съсредоточавайки силите си по границите на Украйна, Кремъл постави ултиматум: западните страни трябва по същество да пренапишат европейския ред за сигурност след Студената война и при неговите условия. Можем да кажем, че руският президент говори, като държи пистолет до слепоочието на съседа си. Не трябва да му се позволява да отприщи агресия. Не само европейската сигурност, но и отношенията със сили като Китай зависят от по-нататъшните действия на американския президент Джо Байдън и неговите европейски съюзници, пише британският вестник Financial Тimes в материал, представен без редакторска намеса.

Предложените от Москва договори със САЩ и НАТО далеч надхвърлят предишните искания – по-рано Москва поиска гаранции, че НАТО няма да се разширява за сметка на Украйна. Сега Русия иска НАТО да поиска от Москва съгласие за разполагане на войски в бившите комунистически страни, които се присъединиха към алианса след май 1997 г., което предполага изтегляне на разположените в момента там войски. Освен това на НАТО се налагат ограничения за ракетни съоръжения, учения и военни дейности като цяло в Централна и Източна Европа.

Кремъл не може да не знае, че Вашингтон и столиците на НАТО никога няма да се съгласят с много от неговите искания в сегашния им вид. И какво е това - максималистична позиция в преговорите или смокиново листо за по-нататъшни военни действия на всяка цена? В действителност руският президент вероятно е готов да започне постепенна военна ескалация, за да получи нови отстъпки от западните страни.

Путин може да вижда слабост у Запада: има ново правителство в Германия, президентски избори във Франция, а Белият дом вече частично провали дипломацията си за Украйна, изоставяйки санкциите срещу руския газопровод "Северен поток-2“. Има тревожни съобщения, че Путин се опитва да създаде претекст за военни действия или да примами Киев в капан – както направи с грузинското ръководство през 2008 г. Така Путин твърди, че Украйна планира офанзива, за да си върне пограничните райони в Донбас, контролирани от проруските сепаратисти.

Двуканалната стратегия, която Байдън стартира на неотдавнашната си среща на върха с Путин, е напълно смислена. Но това изисква предпазливост, единство на целите и близък контакт с европейските съюзници. Първата посока е да се увеличи максимално цената на агресията, като се даде да се разбере, че ако нещо се случи, Западът ще наложи болезнени санкции на Русия и ще предостави на Украйна допълнителни отбранителни средства.

Мащабната война срещу славянска държава, чиито граждани, според многократните уверения на Путин, уж са "един народ“ с руснаците, е изпълнена с огромни вътрешни рискове дори при цялата враждебност, която руската държавна пропаганда разпалва срещу Киев. Заплахата от нови финансови и енергийни санкции не може да не повлияе на изчисленията на руския президент.

Втората област са преговорите, както се изрази Байдън, относно "загрижеността за сигурността“ на Путин. Те трябва да спазват строги правила. Западните столици трябва ясно да заявят, че възнамеряват да спазват нормите на 21-ви век и че европейските държави са свободни да избират своя собствена политическа система и съюзници. За връщане към преговорите на суперсилите, оставяйки настрани малките държави - а, изглежда, именно това търси Москва - по принцип не може да се говори. Ако Западът възнамерява да направи някакви отстъпки, трябва да се обсъди незаконното анексиране на Крим и окупацията на Донбас. И за да бъде напълно допуснат до масата за преговори, нека Путин първо свали пистолета и да предприеме стъпки за деескалация около Украйна.

Президентът на Русия играе рисково, но картите му са доста слаби. Западът, от друга страна, е силен и не трябва да се отказва да използва руските слабости. Предстои трудна и сложна дипломация. Но е необходимо да се предаде на Путин идеята, че дългите дискусии не са алтернатива, а единственият път напред.

Превод и редакция: Юлиян Марков