Безмитният достъп на Украйна до пазарите в държавите от Европейския съюз доведе до пренасищане със зърно в съседните страни, което натовари местните селскостопански сектори и доведе до оплаквания, че Брюксел плаща на фермерите твърде скромни компенсации, пише британският вестник The Financial Times.

След началото на войната ЕС премахна митата и квотите върху вноса на украинско зърно и пренасочи някои от пратките, които Русия блокираше в черноморските пристанища, през полски и румънски пътища и железопътни мрежи. Но евтиното украинско зърно, което внезапно се появи на тези пазари, подкопа местните производители.

"Фермерите в Румъния са най-засегнати от транзита на зърно, идващо от Украйна“, твърди Александру Бачиу, който обработва около 2200 хектара зърно в югоизточната част на страната. "Има непродадена пшеница от миналогодишната реколта... Остават ни три месеца и не успяхме да продадем миналогодишната реколта заради този проблем с транзита“.

На заседание на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица Европейската комисия предложи засегнатите фермери от ЕС да получат общо 56,3 милиона евро за смекчаване на последствията, причинени от "прекомерното предлагане“ на внос на украинско зърно. Румъния ще получи най-малката сума от 10 милиона евро, докато на Полша са отпуснати 29,5 милиона евро, а на България - 16,7 милиона евро.

В края на януари Румъния, България, Чешката република, Унгария, Полша и Словакия написаха съвместно писмо до ЕС, призовавайки за "спешен отговор“ за ограничаване на въздействието на "значително увеличение“ на украинското зърно на местните пазари.

Румънският президент Клаус Йоханис обвини Комисията, че е пренебрегнала "огромните жертви“, които неговата страна е направила за улесняване на износа на зърно от Киев за световните пазари, и поиска от Брюксел да увеличи сумата от 10 милиона евро, предложени на страната му като компенсация.

Бачиу казва, че паричното предложение на ЕС е "малко, ако не и подигравка с проблема, пред който сме изправени“.

Румънски търговски групи повториха това мнение, като Форумът на професионалните фермери заплаши с национални протести следващия месец заради това, което нарече "смешно“ обезщетение.

По време на посещение в Букурещ в понеделник председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призна ролята, която Румъния е изиграла в създаването на алтернативни експортни маршрути за Украйна, добавяйки, че страната е донесла жизненоважни приходи на съседа си.

"Но знам, че това се отрази неблагоприятно на румънските фермери. Трябва да помислим за увеличаване на тази сума“, подчерта Мишел.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки също поиска по-висока сума, определяйки предложението от Брюксел като "неадекватно“. "Европейската комисия трябва да ни помогне повече в това отношение“, заяви той вторник по време на пътуване до Букурещ.

Членовете на ЕС трябва да гласуват пакета за помощ за фермерите в четвъртък.

В Полша евтиният украински внос на зърно дестабилизира местния пазар, като най-засегнатите региони се намират в югоизточната част, най-близо до разкъсваната от война страна.

"Нито полското правителство, нито Европейският съюз са наясно със сериозността на ситуацията“, уверен е Михал Колоджейчак, фермер и лидер на земеделското движение "Агроуния“. Съгласно думите му, властите трябва да разрешат само украинското зърно, което преминава транзитно до крайна дестинация извън Полша.

Украинският внос също е свалил цената на местното зърно, добави той. "Докато миналата година цените на зърното бяха около 1500 полски злоти (625 лева) на тон, днес цените са доста под 1000, дори достигат до 750“.

Губернаторът на област Люблин, която е на границата с Украйна, наскоро подчерта проблема на Полша с неуспеха да реекспортира повечето от украинското зърно. Лех Шправка заяви пред радио TOK FM миналата седмица, че около 800 000 тона зърно са влезли в Полша тази година, но само около 4000 тона са били реекспортирани извън ЕС, включително в африканските страни.

Преди броени дни гневни фермери замеряха с яйца министъра на земеделието на Полша Хенрик Ковалчик, наричайки го предател и обвинявайки го, че е унищожил поминъка им. Опозиционните депутати се възползваха от гнева и призоваха за оставката му. В сряда министерството проведе разговори с фермери, включително относно плановете на правителството да субсидира доставката на царевица и пшеница до морските пристанища в опит да стимулира реекспорта на украинския внос.

Логистиката също представлява проблем в Румъния, където работата по пристанищата е главно с украинско зърно и сега са "пълни със стоки“, с които не могат да се справят, уверява Цезар Георге, съветник в Министерството на земеделието в Румъния.

Освен компенсация, ЕС трябваше да инвестира в инфраструктура, като пътища и железопътни линии, да увеличи капацитета на камиони, шлепове и граничен персонал и да раздели украинските зърнени потоци, добави той.

Кадри с дрон, заснети близо до румънския черноморски град Кюстенджа, показват огромни опашки от камиони около пристанището, което е част от т.нар. пътища на солидарност на ЕС, предлагащи алтернативни маршрути за износ от Украйна.

"През моята 20-годишна кариера в агробизнеса не съм виждал такива [опашки]“, споделя Георге.

"Фокус“ припомня, че в сряда в България започна тридневна стачка на фермери с настояване за спиране на доставките на земеделска продукция от Украйна.