Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Европейските правителства рискуват да се изправят пред по-високи разходи по държавните си дългове, ако Европейският съюз (ЕС) продължи с плана си да използва замразените руски активи като обезпечение за заеми в размер от 140 млрд. евро за Украйна. За това предупреждава основният попечител на средствата - брюкселският централен депозитар Euroclear, според писмо, видяно от британския вестник Financial Times.

В документа Euroclear твърди, че най-новият вариант на схемата за финансиране на Украйна би могъл да бъде възприет извън ЕС като форма на "конфискация", което би изплашило инвеститорите в европейските държавни облигации и би подкопало доверието в европейските финансови пазари.

След началото на войната в Украйна ЕС замрази около 210 млрд. евро руски държавни активи, като приблизително 185 млрд. се намират в Euroclear. Подновените мирни дипломатически усилия около Украйна изостриха натиска за постигането на съгласие по плана за заем от 140 млрд. евро, който да бъде обезпечен с тези средства. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в Европейския парламент в сряда, че Комисията "е готова да представи правен текст" за подобен заем. Въпреки това предложението остава спорно, а голяма част от техническите детайли са все още неясни.

Главният изпълнителен директор на Euroclear Валери Юрбен посочва, че т.нар. "репарационен заем" може да ограничат инвестицийте в Европа. Юрбен предупреждава, че инвеститорите - особено суверенните фондове и централните банки - биха възприели схемата като конфискация на чужди резерви, което подкопава върховенството на закона и оскъпява финансирането на държавите. Според нея евентуалното задължаване на Euroclear да инвестира в "нулеви лихвени инструменти", би могло да бъде счетено от Русия като конфискация и да доведе до ответни мерки и съдебни искове.

Това, по думите ѝ, би изисквало държавите членки да компенсират Euroclear за финансовите рискове. Тя настоява схемата да включва безусловни гаранции при поискване, които да покриват правната експозиция на Euroclear, включително рискове от руски ответни действия.

Позицията на Euroclear отразява и опасенията на белгийския премиер Барт де Вевер за правните и финансовите последици за Белгия, на чиято територия се съхранява голяма част от активите. Брюксел настоява останалите държави да споделят риска и да включат активи, замразени в техните юрисдикции. Тъй като лидерите на ЕС не успяха да постигнат съгласие на последната среща на върха през октомври, фон дер Лайен предложи, като резервен вариант, нов общ европейски дълг за подпомагане на Украйна.

Новият дипломатически натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп - който първоначално предлагаше замразените руски активи да се използват за американските инвестиционни фондове в Украйна и Русия - засилва стремежа на ЕС към по-бързото решение по дълговия механизъм. Както Европейската комисия, така и мнозинството държави членки се надяват да се постигне единодушие за схемата на следващата среща на лидерите в Брюксел на 18-ти декември.