Борбата за контрол над Черно море се превърна във важен компонент от конфронтацията между Русия и НАТО на огромна територия от Украйна до Близкия Изток. На Запад започнаха да се чуват все повече искания за изтегляне на региона от "сляпата зона", в която се оказа в резултат на действията на Москва, пише Роби Граймър в статия за американското списание Foreign Policy.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Ако заимствам цитат от Арлингтън Стрингам, Черно море винаги е произвеждало повече исторически събития, отколкото е могло да погълне. И откакто Русия започна военната си операция в Украйна, историческите събития излязоха наяве с главоломна скорост.

Това море, чиято брегова ивица е споделена от три държави от НАТО и две страни, които влязоха в най-кървавата схватка в Европа след Втората световна война, стана свидетел на драматични военни битки, болезнени морски поражения на Москва и важни дипломатически споразумения, сключени в рамките на 14-месечния въоръжен конфликт в Украйна. Контролът над Черно море е основният компонент на руската стратегия в тази война и една от основните причини за анексирането на Кримския полуостров, висящ като сталактит от южното крайбрежие на Украйна.

За Вашингтон и неговите съюзници в НАТО противодействието на руското влияние в Черно море е важна част от борбата за поддържане на опорна точка на югоизточния фланг на Европа и доставка на критични стоки и суровини от т.нар. европейска житница на незащитените пазари в Близкия Изток и Африка. Но както твърдят много западни политици и американски законодатели, Черноморският регион твърде дълго е заемал второстепенно място в западната стратегия за противодействие на Русия, а не се е нареждал сред основните приоритети. Сега във Вашингтон, Брюксел и столиците на държавите от региона все повече се отправят искания Черно море да бъде поставено в центъра на стратегията на НАТО.

"Ако на Русия бъде позволено да управлява Черно море, нашите съюзници и нашите интереси са изложени на риск. Регионът се нуждае от собствена всеобхватна стратегия, за да попречи на Путин да се затвърди", казва влиятелният сенатор Жан Шейхин (демократ от Ню Хемпшир) пред Foreign Policy.

Шейхин и сенаторът републиканец Мит Ромни внесоха миналия месец законопроект за разработване на стратегия за Черноморския регион, която предвижда увеличаване на военното присъствие на САЩ и засилване на икономическото сътрудничество. Републиканецът Майк Търнър, който председателства влиятелната комисия по разузнаването, и представителят на демократите Бил Кийтинг предложиха законопроект по същата тема пред Камарата на представителите на САЩ.

Други западни военни лидери и дипломати (някои от които са говорили пред Foreign Policy при условие за анонимност) казват, че Черно море е в "сляпо петно“ между стратегията на НАТО за Украйна и Източния фланг, от една страна, и западната политика на Южния фланг и в Близкия Изток от друга. НАТО трябва да премахне това сляпо петно, докато блокът се подготвя за продължителна конфронтация с реваншистки настроената Русия, твърдят те.

"Много дълго време имахме пропуски в сигурността в северната част на Източния фланг на НАТО, както и в южната му част“, ​​каза наскоро в интервю румънският посланик в САЩ Андрей Мурару. "Целият регион на Черно море е не е защитен от Русия и е обект на нейното влияние“.

Дебатът за това как да се включи Черно море в антируската стратегия на Запада набира скорост, особено преди дългоочакваната пролетна офанзива на украинските сили, която те може да предприемат и в посока Крим, както и преди важната срещата на върха на лидерите на НАТО, която ще се проведе в литовската столица Вилнюс през лятото.

"Ако погледнете какво казва и прави НАТО в Черно море преди този въоръжен конфликт, става ясно, че то е много малко“, коментира бившият старши офицер от разузнаването на ВМС на САЩ Стив Хоръл, сега научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. "Този ​​регион винаги е бил извън светлината на прожекторите“.

Говоренето за разработване на последователна стратегия е по-лесно, отколкото писането на такава. В този регион членката на НАТО Турция играе преувеличена роля като пазител на портите към Черно море. Тя контролира Босфора и Дарданелите, а те са единственият и много тесен морски път от Черно до Средиземно море. От много години Турция има обтегнати и много трудни отношения с Вашингтон и други страни от НАТО. Тя гледа с голямо недоверие и тревога на засилването на присъствието на НАТО в Черно море, като не иска да губи ролята на негов пазител и контрольор.

Турция спира Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО (въпреки че Финландия се присъедини към Алианса миналата седмица) и развива икономически връзки с Москва в опит да подкрепи болната си икономика, докато други западни страни затягат санкционната примка около врата на руската индустрия.

Но в същото време тя действаше като посредник в решаваща зърнена сделка, която позволи на Украйна да изнася своите стоки, особено зърно, от черноморските пристанища. Освен това предоставя на Киев важна военна помощ.

Използвайки правомощията си по Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., Турция скоро след началото на войната затвори проливите между Средиземно и Черно море за преминаване на военни кораби. С тази мярка тя блокира движението на кораби на руския флот, които не могат да се върнат в базите си от кампании в Черно море. Но корабите на НАТО също не могат да стигнат дотам. Последният американски кораб, който влезе в Черно море, бе разрушителят Arleigh Burke, който напусна водите му през декември 2021 г.

С други думи, нито една стратегия за "западно“ Черно море няма да проработи, ако Турция не се присъедини към нея. А това ще бъде много трудно. "Турция не е ентусиазирана от предложения, които биха могли да променят нейния статут в Черно море, както и условията за достъп до Черно море“, отбелязва Сонер Чагаптай, експерт по региона във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Въоръженият конфликт в Украйна продължава повече от година, а най-драматичните събития се разиграха от него именно в Черно море.

Но много преди Русия да присъедини Крим през 2014 г. и след това да започне война в Украйна, Черно море бе централен театър на войната в кървавата история на Европа.

То е било основният търговски път за Древна Гърция и Рим, източник на храна за Атина, място на скитските и монголските завоевания, между които минават хиляда години. Крим се превърна в епицентър на разпространението на бубонната чума в Европа и е ябълката на раздора между Русия и Османската империя. През XIX век, по време на Кримската война, полуостровът става място на ненужни кръвопролития и военни сблъсъци между великите европейски сили, в резултат на което европейската система от съюзи, развила се след Наполеоновите войни, е по същество разрушена. Черноморското пристанище Новоросийск става мястото, където в годините на Гражданската война болшевиките печелят окончателна победа над белогвардейците, подкрепяни от Запада.

На черноморското крайбрежие на Южна Украйна по време на Втората световна война се водят най-жестоките битки и са извършени най-ужасните зверства. Съветският съюз при Йосиф Сталин депортира кримските татари, за да засили контрола на Москва върху Крим и Черно море. През 2008 г. Русия проведе операция по налагане на мир в Грузия, също на брега на Черно море и също срещу ориентирана на Запад страна. Това беше първата европейска война през XXI век. Тя бе предвестник на неоимпериалистическите амбиции на Путин, които го накараха да започне война в Украйна.

Все още не е ясно каква ще бъде крайната роля на Черно море в настоящия конфликт. Но то вече се е превърнало във взривоопасна точка, способна да провокира конфликт между Русия и НАТО. През март руски изтребител удари патрулиращ над Черно море американски дрон и го потопи. Ръководството на Белия дом осъди действията на руските пилоти, като ги нарече безразсъдни и безотговорни, тъй като дронът е летял над международни води, макар Москва да твърди, че е влязъл в зоната на руската "специална военна операция“ в Украйна.

Според Шейхин именно заради подобни инциденти Вашингтон се нуждае от последователна стратегия за региона. "Ако САЩ имаха по-широко присъствие в Черно море, бихме могли да лишим Русия от стратегически предимства в региона и да поемем контрола над мястото на катастрофата на дрона“, уверена е тя.

Путин от своя страна е съсредоточил цялото си внимание върху установяването на контрол над Крим, виждайки го като най-важния компонент от своята конфронтация с НАТО. Той смята, че Черно море е изключително важно за демонстрацията на руската военна мощ в Средиземно море и извън него. "Русия вижда достъпа до незаледени пристанища на Черно море като важен плюс за своята стратегия“, казва Чагаптай.

През последните дни украинските лидери изпращат объркващи и доста противоречиви сигнали за готовността си да обсъдят статута на Крим в бъдещите мирни преговори с Русия. Освобождаването на полуострова обаче може да се превърне в централна цел на предстоящата украинска офанзива.

Крим има не само военна стойност за Русия. Путин даде да се разбере, че собствеността върху полуострова и контролът на Москва над Черно море надхвърлят студената и пресметлива стратегия. В своите публични речи Путин митологизира значението на Крим за руската история и наследство. Той озадачава историците, като дава много съмнителни аргументи и нарича полуострова свещена земя за Русия, земя, подобна на Ерусалим. Путин се сравнява с руския цар Петър I, който в началото на XVIII век извършва военна експанзия и завладява територии, създавайки Руската империя, която превзема Крим няколко десетилетия по-късно, когато Екатерина II управлява страната. Но историческите паралели може и да не са много приятни за Путин. Петър I оставя значителна част от днешна Украйна на Османската империя и създава условия за политически катаклизми в царска Русия, тъй като не установява ясен ред за наследяване на трона.

Но подобни паралели демонстрират съвременните имперски амбиции на Путин за Русия от XXI ви век и неразривната връзка между Черно море, Крим и изкривената представа на руския президент за собственото му значение за историята на страната.

"Ако Путин иска да върне на Русия статута на водеща европейска сила, който Петър I и Екатерина II й осигуриха, тогава той се нуждае от Крим“, обяснява Питър Рътланд, изследовател на руската история в Уеслианския университет.