10:27 / 16.07.2026
288
Коментарна статия на Дубравка Шуица – комисар за Средиземноморието и отговарящ за демографията, предоставена специално на ФОКУС
Европа застарява. Хората имат по-малко деца от преди. Броят на ражданията е намалял от 6,8 милиона през 1964 г. до 3,5 милиона през 2024 г. Този често изтъкван факт поставя пред Европейския съюз редица реални предизвикателства. Кой ще работи, за да се изплащат пенсиите? Кой ще се грижи за възрастните хора? Кой ще създава иновации и конкурентоспособни предприятия? Линията на графиката върви надолу и сякаш изглежда неизбежно това да продължи. Като предопределена съдба.
Като европейски комисар, отговарящ за демографията през последните седем години, мога да кажа следното: демографските промени вече са реалност. Но те не са непременно предначертана съдба. Колкото и сложни да са тези процеси, ние разполагаме с необходимите политики, за да им отговорим и да ги превърнем във възможности за действие.
Нека повторя: Европа застарява. И това може да бъде добра новина. Дължи се отчасти на факта, че очакваната продължителност на живота продължава да нараства. Децата, родени днес в Европа, се очаква да живеят над 80 години, а до края на века жените вероятно ще живеят след 90-годишна възраст. Това означава повече внуци, които ще имат възможност да познават и обичат своите баби и дядовци. Означава нови пазари за продукти, които подпомагат дълголетието им. Означава повече хора да се възползват от иновациите в здравеопазването, технологиите и финансовите услуги. Всичко това означава и по-силна икономическа активност — особено в т.нар. "сребърна икономика“.
В същото време раждаемостта в ЕС продължава да намалява. Това поражда предизвикателства. Намаляващият брой на хората в трудоспособна възраст поставя под въпрос устойчивото финансиране на основни обществени системи като здравеопазването, образованието и пенсионното осигуряване. Това означава, че трябва да преосмислим начина, по който финансираме тези системи. И същевременно трябва да гарантираме, че необходимите промени няма да натоварят непропорционално по-младите поколения. Младите вече са изложени на двойно по-висок риск от бедност в сравнение с хората, които наближават пенсионна възраст. Затова всяко устойчиво решение трябва да се основава на солидарност между поколенията.
Особено важно е, че тези предизвикателства могат да бъдат посрещнати чрез последователна политика, основана на доказателства – както ясно показва и нашият нов доклад относно демографията, изготвен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Например остаряването в добро здраве и профилактиката в здравеопазването носят значителни ползи. Хората, които живеят по-здравословно, се нуждаят от по-малко грижи и обществени ресурси и остават по-дълго време активни в своите общности. Това е основата на усилията на ЕС за изграждане на Европейски здравен съюз и за борба с рака. Защото всяко евро, инвестирано в профилактика, спестява 14 евро бъдещи разходи за здравеопазване и загуба на производителност.
Друга част от решението е достъпът до жилище. То е ключов показател за стабилност и благополучие и често предшества решението на едно семейство да има деца. Между 2007 г. и 2024 г. делът на собствениците на жилище сред хората на възраст между 25 и 35 години е намалял с 16,3%. Именно затова Европейският план за жилища на достъпни цени от 2025 г. е първата европейска стратегия, която подпомага държавите членки да се справят с този проблем.
В същото време миграцията също има важна роля. Тя може да помогне за посрещането на конкретни потребности на пазара на труда в краткосрочен план, като същевременно продължи да се управлява отговорно и съответствие с приложимата правна рамка.
Същото важи и за повишаването на участието на хората на пазара на труда. Днес около 20% от населението на ЕС в трудоспособна възраст е извън пазара на труда. 37 милиона жени в трудоспособна възраст са без работа или икономически неактивни. Над 4 милиона души са трайно безработни. Ако всички държави членки достигнат равнището на участие на пазара на труда, което има Швеция – а то е най-високото в ЕС – неблагоприятният ефект от застаряването върху броя на населението в трудоспособна възраст би могъл почти изцяло да бъде неутрализиран.
Инструментариумът за демографията, който предложих през 2023 г., вече предоставя на държавите членки цялостен набор от инструменти и политики за справяне с тези предизвикателства. Това са конкретни решения. Но трябва да гарантираме, че се прилагат. А след това трябва да направим още една крачка напред.
Тези предизвикателства изискват внимателно дългосрочно наблюдение и координация. Затова подкрепям създаването на действаща европейска агенция по демографските въпроси, която да подпомага работата на националните институции и да преодолява разминаването между данни и политики. Именно това разминаване ще бъде сред темите на европейския форум по демография, който ще свикаме за първи път догодина и който ще събере всички заинтересовани страни. Ако в тези усилия се опираме на фактите, ще можем да гарантираме, че политиките ни отговарят на реалните потребности на хората.
На хората, които живеят по-дълго, трябва да осигурим условия за пълноценен живот, добро здраве, и възможност да продължат да допринасят за обществото и, дори в по-напреднала възраст. А за младите хора трябва да създадем необходимите условия да имат деца тогава, когато са готови за тази стъпка.
Преки пътища няма. Предстои много работа. Но Европейският съюз е готов да даде своя принос – с мисъл за бъдещето и с действия още сега, в настоящето.
