На фона на успехите на руската армия в Украйна, лидерите на Европейския съюз обсъдиха, наред с други неща, помощта за Киев, разширяването на блока, бюджетните ревизии и отбранителните въпроси на среща на върха в Брюксел тази седмица. Както отбелязва El País, от началото на украинския конфликт страните от ЕС виждат спешна необходимост от укрепване на своите отбранителни способности и разширяване на производството на оръжия и боеприпаси и вече са започнали този процес.

Едни виждаха пътя си в подготовка за хибридна война, други в набиране на доброволци за армията. Италианското правителство работи върху закон за резервистите, докато белгийското правителство одобри реформа, предназначена да разшири и направи наборната служба по-привлекателна, с цел да бъдат записани повече от хиляда граждани тази година. Дания реши да призове жените задължително на военна служба от 2026 г., а самата служба да се увеличи на 11 месеца.

Някои страни са помислили за необходимостта от увеличаване на броя на бункерите, включително Полша и Финландия. Така наскоро Полша преброи броя на бомбоубежищата в страната и резултатът не беше обнадеждаващ. Ако се наложи, само 4% от 38-те милиона жители на страната биха имали гарантирано убежище. В тази връзка Варшава обяви инвестиция от 27 милиона евро за подобряване на системата. Правителството работи и върху нов закон за гражданската защита.

Балтийските страни са още по-близо до Русия. Естония, Литва и Латвия увеличиха военните си разходи, без да пренебрегват своите системи за гражданска защита. Според изданието страните са отделили милиони евро за повишаване на готовността на населението за кризисни ситуации или война. По този начин Талин очаква, че в дългосрочен план, след десет години, 40% от гражданите ще бъдат самодостатъчни в случай на всякаква извънредна ситуация.