Експерт: Трябва добро планиране от какво армията има нужда и как ще работят в комплекс тези нови въоръжения

© Bulgaria ON AIR
По думите му с идването на Тръмп в Белия дом се постави въпроса и за това дали НАТО е приоритет все още за САЩ или пък остава важно направление за отбранителните усилия на Вашингтон, но няма да е на първо място. Всичко това обуславя започването на един процес на преразпределения на тежестта на отбранителните разходи в НАТО. "И в рамките на този процес вече наблюдаваме увеличение на военните бюджети на европейските държави,“ което според експерта ще продължи и в следващите години, като хоризонтът на увеличенията на военните бюджети ще продължи вероятно до края на войната с Украйна и тази тенденция ще продължи и ще се задълбочава.
Базисният процент на военните разходи е 3,5% от БВП, посочи Димитров и обясни, че останалите 1,5% до приетата на срещата на върха на НАТО в Хага граница от 5% са допълващи и са за инвестиции в прилежащата инфраструктура, която е с двойно предназначение. Въоръжението, което се придобива в момента от Българската армия, показва, че армията е имала доста големи дефицити по отношение на въоръжението и те сега ще трябва да бъдат запълвани, допълни още той.
"Много важно е да има добро планиране от какво армията има нужда, как ще работят в комплекс тези нови въоръжения, които се придобиват. Защото самолетите сами по себе си не могат да вършат работа, ако няма радари и т.н., всичко е взаимно свързано,“ обясни той и добави, че макар да са малко закъснели инвестициите, които прави България за въоръжаване на армията, те все пак са в правилна посока.
Според експерта е необходимо да има координация между всички странни членки на НАТО във връзка с придобиването на ново въоръжение и то да бъде съобразено със съвременните технологични тенденции, като даде пример с войната в Украйна, където се вижда, че "авиацията не върши много работа, а дроновете излизат на преден план“.