Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Заплашителният тон от страна на Турция напоследък, основан на дългогодишното ѝ твърдение, че източнобеломорските острови на Гърция трябва да бъдат демилитаризирани, се възприемат от гръцките власти като пореден знак, че Анкара се връща към стратегия на полуперманентно напрежение, съществувала преди февруари 2023 г., пише Ekathimerini.

Очевидно е, че Турция реагира преди всичко на все по-тясното сътрудничество в областта на отбраната и сигурността между Гърция и Израел. To e белязано най-скоро от сделката на стойност около 3 милиарда евро, подписана на 31 август, чрез която Гърция ще закупи противовъздушни и противоракетни системи, т. нар. "Щитът на Ахил“, който включва също радар, логистично оборудване, обучение и подкрепа от Израел. Това ще предостави на Гърция за първи път интегрирана отбрана срещу самолети, ракети и дронове.

Анкара разглежда това като "обкръжение“ от Гърция, Израел и Кипър, а ръководството ѝ изобразява Гърция като "марионетка“ на Израел и двигател на агресивната му регионална политика.

Турското ръководство се надява, че евентуално поражение на израелския премиер Бенямин Нетаняху на изборите на 27 октомври по някакъв начин ще разхлаби гръцко-израелските връзки. От друга страна, Анкара се тревожи за отслабването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп след междинните избори през ноември. През последните 20 месеца Тръмп подкрепя турския президент Реджеп Тайип Ердоган във враждата му с Нетаняху, отбелязва Ekathimerini.

Друга причина за втвърдяването на позицията на Анкара е очакваното възобновяване на изследванията на морското дъно преди изграждането на Големия морски интерконектор - електропровода, който ще свърже Гърция с Кипър и евентуално с Израел. Прякото участие на Франция в проекта е основен дразнител за Турция, която наскоро разположи своята 51-ва бригада от специалните сили срещу гръцкия остров Самос.